Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Той не знае ли, че си тук?
- Не. Ще разбере сам. О'кей?
Бела се съгласи единствено за да продължи Мери да върви.
- Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
- Той ли те отпрати, или ти си тръгна?
Мери продължи да върви известно време в мълчание.
- Аз.
- А - а - а, вие случайно... Бяхте ли интимни?
- Дали сме правили секс? - Мери прехвърли чантата в другата си ръ-ка. - Да, правихме.
- Когато се любихте, усети ли кожата му да излъчва особен мирис? Нещо като остра подправка и...
- Защо ми задаваш този въпрос?
- Съжалявам. Не е от празно любопитство.
Почти бяха стигнали до къщата, когато Мери промълви:
- Беше най-прекрасният аромат, който някога съм вдъхвала...
Бела запази проклятията за себе си. Каквото и да си мислеше Мери, русокосият воин щеше да дойде за нея. Обвързаните мъжкари не позво-ляваха на партньорките си да ги напускат. Никога. Знаеше това от опит. И то с цивилни.
Можеше само да се досеща какво би направил един воин, ако него-вата партньорка си тръгне.
***
Рейдж мина през всички стаи в къщата на Мери. Видя, че шкафчето под мивката в банята на горния етаж е отворено. В него имаше подредени сапуни, паста за зъби и дезодоранти. В спретнатите редички имаше празнини, сякаш бе взела някои от тях.
Отишла е някъде, помисли си той, хвърляйки поглед през прозо-реца. Ако беше в хотел, търсенето можеше да е безуспешно. Тя би се досетила да се регистрира под чуждо име. Може би трябваше да опита да я потърси на работното й място...
Загледа се към къщата в другия край на ливадата. Вътре блестяха светлини.
Възможно ли бе да е отишла у Бела?
Слезе на долния етаж и заключи вратата. След част от секундата се материализира на верандата пред къщата на Бела и почука силно на вратата. Тя отвори и веднага отстъпи встрани, сякаш го бе очаквала.
- Горе е.
- Къде?
- В първата спалня.
Рейдж се качи, прескачайки стъпалата през едно. Само една врата бе затворена. Той не почука - просто я отвори широко. Светлината от коридора нахлу в стаята.
Мери спеше дълбоко на огромно легло с месингови табли, облечена в пуловер и джинси, с които я беше виждал. Краката й бяха покрити със завивка, съшита от разноцветни парчета плат. Лежеше по очи, полуизвърната настрани. Изглеждаше напълно изтощена.
Първият му порив бе да я вземе на ръце.
Остана, където си беше.
- Мери. - Опита се гласът му да прозвучи безстрастно. - Мери. Събуди се.
Ресниците й потрепнаха, но тя само въздъхна и леко отмести главата си.
- Мери.
О, по дяволите.
Отиде до леглото и се облегна тежко с длани върху матрака. Това привлече вниманието й. Тя рязко се надигна, очите й бяха празни, докато не го разпозна.
После върху лицето й се изписа смущение.
- Какво правиш тук? - Отметна косата от лицето си.
- Да, какво наистина? Може би първо ти трябва да отговориш на този въпрос.
- Не съм си вкъщи.
- Не, не си. Но не си и там, където трябва да бъдеш.
Тя се облегна назад върху възглавниците и той с внезапна яснота осъзна колко тъмни са кръговете под очите й, колко бледи са устните й... И че не спори с него.
Не питай, каза си той. О, по дяволите.
- Какво стана днес следобед?
- Исках да остана за малко сама.
- Не говоря за това, че си се измъкнала от Фриц. По този въпрос ще поговорим по-късно. Какво стана при лекаря?
- О, да. За онова.
Гледаше я втренчено, докато тя си играеше с края на завивката. Мери остана безмълвна, а на него му идваше да закрещи. Да хвърля разни неща. Да изгори нещо до основи.
- Е? - едва успя да продума той.
- Никога не съм мислила, че си недостоен.
За какво говореше, по дяволите? О, да, онзи прекрасен мил разговор, който водиха последния път. Хайде стига, тя се опитваше по всякакъв начин да смени темата.
- Какво е състоянието ти, Мери. И дори не си помисляй да ме лъжеш.
Очите й срещнаха неговите.
- Искат да започна химиотерапия другата седмица.
Рейдж издиша бавно. Думите сякаш смъкнаха кожата му. Седна в другия край на леглото и затвори вратата със силата на ума си.
- Ще има ли ефект?
- Мисля, че да. Моят лекар ще говори с някои от колегите си и след два - три дни ще отида при нея. Най-важно е да се прецени колко продължително трябва да бъде лечението. Взеха ми кръв, за да проверят състоянието на черния дроб и бъбреците ми. Казах им, че съм съгласна лечението да продължи толкова, колкото решат.
Той плъзна ръце по лицето си.