Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Зяпнала от удивление, Аманда се взира в майка си.
— Глупостите ти дойдоха в повече искаш да кажеш.
— Аманда… — умолително казва Бен.
— С кого, по дяволите, си мислиш, че говориш, майко? С полицията? Сериозно ли очакваш да повярваме на тези измислици?
Майка й се обръща настрани, без да каже нищо.
— Искаш ли да знаеш защо не ти вярваме? — Аманда удря с юмрук по масата, за да си върне вниманието на майка си. — Защото не се връзва.
— Съжалявам, че мислиш така.
— И не само, че не се връзва, но и не ни обяснява какво общо имаш с това. — Аманда вдига снимката на Родни Тюрек и дъщеря му и я размахва в лицето на майка си. — Какво общо имаш с тази снимка, майко? Как се сдоби с нея?
В отговор майка й бавно се изправя на крака.
— Боя се, че се чувствам много изморена. Ще трябва да ме извините. — Отива до вратата и почуква на надзирателката.
— Това не е краят — говори към гърба на майка си Аманда и го вижда как се стяга.
Тогава вратата се отваря и надзирателката извежда майка й от стаята.
28
— Можеш ли да повярваш? — процежда през стиснати зъби Аманда, забързана по затворническия коридор до Бен. — Не само го е познавала, ами е била и женена за него! Вярваш ли го?
— Мисля, че е по-добре да обсъдим това в колата. — Бен кима по посока на надзирателя, който ги гледа през стъклената преграда до изхода.
— Откраднала е сто хиляди долара от човека!
— Наистина мисля, че трябва да обсъдим това…
— Била е пристрастена към лекарства, по дяволите!
— Аманда…
— Отначало нямахме мотив за стрелбата. А сега нямаме нищо повече от мотиви.
— Има ли някакъв проблем? — Пред тях изскача някакъв надзирател, привлечен от шума. Материализира се от отсрещната стена сякаш по някаква магия и бавно се приближава с ръка на кобура.
— Не, полицай. — Пръстите на Бен се забиват през парката на Аманда право в ръката й и я насочват към изхода. — Няма проблем.
— Каза ми миличка! — Аманда изтласква вратата към паркинга и излиза. После спира, завърта се на пети и избухва в порой от шевни сълзи. — Коя, по дяволите, е тази жена?
Бен разбиращо кима, но в очите му се отразява собственото й объркване.
Точно сега наистина имам нужда да ме прегърнеш, мисли си Аманда и залита към него.
Дясната му ръка се протяга към нея. Но вместо да я притегли в успокояваща прегръдка, той просто я подхваща под лакътя и я повежда през гъстата лапавица на паркинга, сякаш газят сред опасни океански вълни. Ключовете на белия корвет вече са в ръката му.
— Добре ли си? — пита, когато вече са се настанили в колата. От мотора на стария автомобил струят отровни газове.
— Предполагам.
— Какво ще кажеш за нейната история?
— Ще кажа, че за психопат, тя е учудващо лош лъжец.
— Мислиш, че всичко, което ни каза, е лъжа?
Аманда клати глава.
— Мисля, че наистина е била женена за Родни Тюрек. Вярвам, че е бил мошеник, който я е мамил и е ограбил баща й. Вярвам дори, че би могла да открадне тези пари обратно от него. Но оттам нататък всичко става пълна мъгла.
— Определено има много, което не ни казва.
— Е, как ще разберем какво е то?
Бен размишлява един миг. Аманда вижда как погледът му шари по предното стъкло, сякаш чете някакъв невидим списък от възможности.
— Ще направим точно каквото каза на майка ти, че ще направим, ако не ни сътрудничи. — Той млъква и я изчаква да схване.
— Ще посетим Хейли Молинс — спокойно отбелязва Аманда, после си закопчава колана и се приготвя за път.
На магистрала „Гардинър“ има катастрофа и на Бен и Аманда им отнема два часа да се върнат в центъра. Трудно е да каже каквото и да било, като се има предвид колко силно е пуснал радиото Бен. Познат сигнал, припомня си Аманда и кима с глава. Означава, че той не иска да говори. Иска да остане насаме с мислите си или даже, че изобщо не желае да мисли. Аманда помни тази негова черта от годините, когато са живели заедно и се усмихва. Иска й се и тя да може така лесно да отхвърля нещата. Известно време дори се опитва, като безмълвно си повтаря едно заклинание, което бе научила от приятелката си Ели. Веднъж Ели бе платила хиляда долара за четиридневен курс по трансцендентална медитация. Кипрел, ки-рел, ки-рел. Но дали, защото е прекалено нервна, или защото това е заклинанието на Ели, а не нейното и Ели бе развалила магията с това, че я бе споделила, но заклинанието не работи, Ки-рел, ки-рел. Само след половин минута Аманда отново е в онази ужасна задушна тясна стая с майка си, която й казва, че повече от десет години е била омъжена за Родни Тюрек, известен също като Джон Молинс — ки-рел, ки-рел — той е отмъкнал спестяванията на баща й — ки-рел, ки-рел — тя ги е откраднала обратно — ки-рел, ки-рел — той я заплашил — ки-рел, ки-рел! — а последвалата депресия я е хвърлила в кошмара на антидепресантите. Ки-рел, ки-рел, ки-рел!!!