Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Значи сте изгубили и съпруга, и двамата си родители в сравнително кратък период. Това е доста много — съчувствено произнася Бен. — Нищо чудно, че сте изпаднала в депресия.
— Преодолях я.
— Но обвиняваш Родни Тюрек за смъртта на баща си — по-скоро заявява, отколкото пита Аманда. — Защо просто не го прокле, както направи със стария господин Уолш?
— Проклела съм господин Уолш? — пита с усмивка майка й. — Не си спомням такова нещо.
Естествено, едно от основните събития в детството ми и тя не си го спомня, мисли си Аманда.
Логично.
— А парите в сейфа ти? — чува се, че пита.
— Какво за тях?
— Откъде ги взе?
— Предпочитам да мисля за тях, като за моето споразумение за развод. Така да се каже.
— И как по-точно трябва да се каже? — настоява Аманда.
— Род Тюрек беше мошеник — проговаря майка й след дълга пауза, през която свива устни, попипва си косата и се помества няколко пъти. — Той открадна тези пари от баща ми и аз просто си ги върнах.
— Как така си ги върна?
Отново свиване на устни и попипване на косата.
— Род постоянно кроеше някакви машинации. Настояваше да му плащат в брой и ние плащахме за всичко по същия начин. Ако изобщо плащахме за нещо. По петите ни непрекъснато тичаха разни агенции за длъжници. Род все ме уверяваше, че има някаква грешка, че не бива да се безпокоя, той ще се погрижи за всичко. И го правеше. Проблемите възникваха неочаквано и изчезваха неочаквано. Никога не сме имали банкови сметки като обикновените хора. Всяка седмица той ми отпускаше някаква сума. Беше много щедър, а аз много глупава. Какво да кажа? Такива бяха времената.
— Продължете — подканя я Бен, докато Аманда раздразнено превърта очи.
— Род криеше пари навсякъде из града. Ясно е, че никога не се задържахме задълго на едно място, заради кредиторите и другите противни типове, които от време на време се появяваха на прага ни. Род, разбира се, имаше страшно правдоподобни обяснения за всичко. Казваше, че бил неспокойна натура. Не можел да стои дълго време на едно място. Какво ми ставало? Нямала ли съм приключенски дух? Не ми ли харесвало да се срещам с нови хора, да печеля нови приятели? Само дето всеки път, когато си намирахме нови приятели, той извърташе някой от своите налудничави номера и се налагаше да се местим. Естествено, той отричаше някога нещо да е било по негова вина. Никога не правеше нищо лошо; никога никого не мамеше. Ако нямахме приятели, това беше, понеже всички те завиждат на успеха му. Само от време на време успявах да си създам приятели и се научих да си ги пазя за себе си.
— Парите, майко — казва Аманда, за да я върне в релси, без желание да й съчувства.
— Да. Ами, ще стигна и до тях — неохотно продължава Гуен Прайс. — Дадох си сметка, че е само въпрос на време, докато бракът ми се разпадне и е най-добре да взема мерки да се предпазя. Така че си открих собствена банкова сметка и почнах малко по малко да заделям пари. Не много, разбира се. Нищо, което да направи Род подозрителен. Само по няколкостотин долара от време на време. Накрая бях спестила пет хиляди долара и се бях сприятелила с една от касиерките в банката, жена, която имаше проблеми със собствения си брак. Тя ми каза, че Род държи сейф в тази банка. И така една нощ, когато той отсъстваше от града, предполагаше се по бизнес, аз се поразтърсих и намерих кутия от цигари, в която си криеше най-различни ключове от сейфове. Беше зад чекмеджето с пуловерите му, всички ключове прилежно надписани и аз просто взех този, който ми трябваше. Приятелката ми ме вкара в трезора. После си излязох с парите.
— Казваш, че си откраднала сто хиляди долара от бившия си съпруг? — пита Аманда и усеща, че почва да й се върти свят.
— Това бяха парите на баща ми — без съжаление отговаря Гуен.
Аманда почти се бои да задава други въпроси, понеже я е страх от отговорите на майка й.
— И после какво? — пита вместо нея Бен.