Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Вярваш ли наистина, че има такава вероятност?
— Вече не зная какво да вярвам. Нищо не се връзва.
— Всичко се връзва — поправя я Бен. — Просто още не сме разбрали как.
След няколко минути сервитьорът се връща с напитките им и ги поставя на малката кръгла масичка помежду им. Лекият аромат на топли плодове обгръща Аманда.
— Хъм. Не ухае ли прекрасно?
Бен заравя нос в тънката си чаша и вдъхва дълбоко.
— Така е. — Поднася чашата си към нейната. — Наздраве.
— Наздраве. — Аманда чуква порцелановата си чаша в неговата и се чуди за какво е тостът. — И след като спукаме сапунения мехур на Хейли Молинс, какво?
— Ще зависи от това, което има да ни каже тя.
— Ами ако нищо не каже?
— Ще й покажем снимката.
— И ще докажем старата поговорка — една снимка струва колкото хиляда думи?
Бен кима и отпива голяма глътка.
— Ами ако и за това не знае нищо? Ако няма представа как майка ми се е сдобила с нея и какво общо има? Ако само травматизираме горката жена повече, отколкото вече е? Искам да кажа, може майка ми да е права. Има ли смисъл да безпокоим опечалените?
— Сигурна ли си, че си добре? — пита както по-рано Бен и наднича към нея над чашата си.
— Да. Защо?
— Не ти прилича да се тревожиш, че ще обезпокоиш някого.
— Прав си — съгласява се Аманда. Какво й става? Наистина ли каза, че майка й може да е права — за каквото и да било? — Мисля, че е от чая.
— Виж — започва Бен. — Дори и да не разберем нищо съществено, мисли за това като за обществено задължение.
— Обществено задължение ли?
— По този начин поне Хейли Молинс ще узнае за имотното състояние на свекърва си. Може да се върне в Англия като доста богата жена.
— Мислиш ли?
— Мисля, че трябва да допиеш чая си. — Той поглъща остатъка от виното си и става. — Давай да почваме това представление.
След няколко минути те слизат от асансьора на двайсет и четвъртия етаж.
— Оттук — посочва Аманда, вече стигнала средата на коридора.
— Аманда, почакай — вика след нея Бен. — Обещай ми, че няма да избухваш.
Тя поглежда през рамо, без да спира.
— Няма да се заяждам. Обещавам.
— Просто приемай нещата бавно и спокойно.
Аманда приближава вратата на апартамента.
— Не правя ли така винаги?
— Глупости — чува Бен да мърмори, когато вдига ръка да почука.
— Мамо — след няколко секунди се чува момчешки глас отвътре. — Тук има някой.
Стъпки — колебливи, несигурни. Женски глас — предпазлив, плах.
— Кой е?
— Аз съм Аманда Травис, госпожо Молинс. Онзи ден говорихме…
Вратата се открехва, без да се сваля веригата. В коридора наднича едно тъмно око и се разширява, когато вижда, че Аманда не е сама.
— Кой е той?
— Това е Бен Майерс. Той…
— … представлява жената, която застреля съпруга ми — познава го Хейли Молинс.
— Може ли да влезем за няколко минути, госпожо Молинс? — пита Аманда. — Има няколко неща, които бихме искали да обсъдим с вас.
— Като например? — Веригата продължава да е закачена.
— Като например това. — Аманда бърка в джоба на червената си парка, изважда снимката на бащата и дъщерята и я поднася към процепа. Окото се разширява още повече и се изпълва с тревога. Вратата се затръшва в лицето на Аманда.
— Дотук с приемането на нещата бавно и спокойно — отбелязва Бен.
— Съжалявам. Не можах да се въздържа. — Аманда вдига ръка и решително почуква на вратата.
— Махайте се — следва незабавният отговор.
— Госпожо Молинс… Хейли. Моля ви…
— Махайте се или ще викна полицията.
— Чудесно — изрича високо Бен. — Мисля, че полицията доста ще се заинтересува от тази снимка.
Мълчание, през което изглежда, че всички са затаили дъх. После се чува шум от сваляне на верига, завъртане на брава, отваряне на врата. Хейли Молинс отстъпва назад и ги пропуска да минат.
— И това е начин — възхитено прошепва Аманда на Бен, докато прекрачва прага и скришом оглежда стаята. Първото нещо, което забелязва е, че и бездруго бледата кожа на Хейли сега е призрачнобяла, сякаш е излязла от варел с белина, ръкавите на прекомерно големия й, тревистозелен пуловер стигат до връхчетата на треперещите й пръсти, самият пуловер покрива широк кафяв памучен панталон, а косата й на тънки тъмни кичури виси до брадичката. Всичко по нея изглежда някак крехко. Дори чертите на лицето й са размити, сякаш всеки момент ще се изхлузят от физиономията й, като че ли ще се стопи. Жената нервно поглежда към вратата на спалнята вляво. „Не мислиш ли, че Виктор заслужава да знае истината?“ — възмущава се някаква жена оттатък. — „Моля те“ — отговаря друга. — „Не знаеш какво правиш.“