Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— После си открих собствен сейф в друга банка, сложих парите там и върнах оригиналния ключ в цигарената кутия на Род. Никога повече дори не погледнах парите. Това не беше целта.
— Кажи ми отново — обажда се Аманда — Каква точно беше целта?
— Целта беше да си върна част от онова, което ми принадлежеше — отговаря майка й.
— И как се отнесе към това Родни Тюрек?
Майка й махва пренебрежително с ръка пред лицето си.
— Когато разбра, че парите липсват, беше вече твърде късно. Вече бяхме разведени, приятелката ми от банката се бе преместила в Чикаго, а той нямаше как просто да отиде в полицията, нали така?
— Не ти ли поиска сметка?
— Разбира се, че ми поиска. Но аз твърдях, че съм невинна. Казах му, че нямам представа за какво говори. Какъв сейф? Какви пари? Имам ли вид, че живея на широка нога? Работех като секретарка и едва свързвах двата края. Но това нямаше значение. Той каза, че знаел, че аз съм взела парите и че по един или друг начин ще си платя за това.
— Заплашил те е?
Гуен поглежда към вратата и не казва нищо.
— Затова ли го застреля, майко? — пита Аманда. — Защото си се страхувала за живота си?
— Застрелях го, защото беше гаден кучи син и заслужаваше да умре, заради нещастията, които причини на всички.
— Не — твърдо заявява Аманда. Адвокатът в нея взема връх. — Чуй ме. Застреляла си го, защото последният път, когато си го видяла, той е застрашил живота ти и когато си го видяла във фоайето на хотел „Четири сезона“, си била убедена, че се е върнал да изпълни заплахите си. — Опитва се да не изглежда прекалено самодоволна. — Това звучи доста убедително като аргумент за самозащита, нали така, Бен? — поглежда го за подкрепа.
— Всичко се случи много отдавна — казва майка й, преди Бен да е формулирал отговора си. — Не мисля, че някое жури ще се остави да го убедят…
— Остави Бен да има грижата за убеждаването на журито — прекъсва я Аманда.
— Никой няма да повярва…
— На кое? Че си била омъжена за човек, толкова безскрупулен, че е обрал собствения си тъст, без да му мигне окото? Че кражбата на спестяванията на баща ти пряко е предизвикала преждевременната му смърт? Че години наред си била на антидепресанти в резултат на емоционалния тормоз от страна на Родни Тюрек както по време на брака ви, така и след това? Че те е заплашвал? Че през целия си живот после си се озъртала през рамо от страх да не се върне и да изпълни заканите си? Защо да не повярва журито, че щом отново си го видяла, си се паникьосала? Че си го застреляла с пистолета, който си държала през всичките тези години, за да се защитиш? Не ми казвай, че няма да повярват — с внезапна бодрост завършва Аманда — Ще повярват и още как.
— А ти? — пита майка й.
Аманда се обляга назад, бодростта й бързо се стопява.
— Защо не? Логично е.
— Не те питам това.
— Няма значение дали вярвам или не — заявява Аманда. — Има значение само дали ще убедим журито да повярва.
Майка й клати глава.
— Не.
— Как така не?
— Искам да кажа, че аз няма да подкрепя това.
— Как така няма да го подкрепиш?
— Не е напълно вярно.
— А кое, по дяволите, е? — сопва се Аманда.
— Аманда… — намесва се Бен.
— Дай да си говорим направо: за теб няма проблем да откраднеш или да убиеш, но се отвращаваш, ако не се казва истината. Това ли се опитваш да ми кажеш?
— Вижте, вече имаме нещо, което можем да предложим на прокурора — спокойно започва Бен. — Има достатъчно смекчаващи обстоятелства, за да ги накараме да си помислят два пъти, преди да се решат на процес. Поне може да проявят желание да говорим за споразумение.
— Ще трябва ли да им разкажеш нещата, които ви казах сега?
— Да, разбира се.
— Нещата, които се зарече, че са поверителни.
— Те трябва да знаят фактите, майко.
— Не.
— Не ли?
— Що се отнася до полицията, аз съм някаква луда, която е застреляла непознат в хотелско фоайе. Това чудесно ме устройва. — Майка й поглежда към вратата, сякаш се чуди дали да не повика надзирателката.
— Е, поне наполовина полицията е права — казва Аманда. — Ти си доста луда.
— Аманда…
— Ако обичаш, би ли налял малко мозък на тази лунатичка? — Аманда скача от стола си и започва да крачи нервно.
— Госпожо Прайс — подхваща Бен и сяда на мястото, освободено от Аманда. — Имате ли нещо против да ни кажете защо така упорито не ни давате да изградим каквато и да било защита?