Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Аманда разпознава познатите гласове от любимия й някога сапунен сериал и намира странно успокоение във факта, че поне някои неща никога не се променят. От незапомнени времена жените пазят тайни от Виктор. Накрая той винаги узнава истината и всички плащат скъпо за измамата. Човек би казал, че са си взели поука.
— Как се справят децата? — пита тя.
— Нямат търпение да се върнем в Англия. — В ръкавите на пуловера юмруците на Хейли се свиват и отпускат. — Какво искате от мен?
— Намерихме тази снимка в къщата на моята клиентка.
— Имате ли някаква представа за какво й е била? — пита Бен, взема снимката от Аманда и я подава на жената.
За миг Хейли има вид сякаш ще припадне. Тя сграбчва най-близкия стол на златни и червени райета и полека се отпуска на него.
— Добре ли сте, госпожо Молинс? Желаете ли малко вода?
Хейли клати глава, цветът на бузите й бавно се възвръща, тя поглежда към снимката, но погледът й не се задържа.
— Какво значи това?
— Надявахме се вие да ни кажете.
Хейли забива поглед в скута си, не казва нищо.
— Открихме още нещо — добавя Аманда. — Няколко фалшиви визитни картички.
— Не разбирам.
— Името Родни Тюрек говори ли ви нещо?
Тя видимо си поема дъх. Леката руменина, която се бе появила на бузите й, бързо изчезва.
— Не. Нищо.
— Нека ви кажем какво знаем ние — предлага Аманда.
— Наистина не ме интересува какво си мислите, че знаете — възразява Хейли.
— Знаем, че съпругът ви не се е казвал Джон Молинс.
— Грешите.
— Знаем, че се е казвал Родни Тюрек.
— Това е абсурдно.
— Права бяхте, че съпругът ви се е върнал тук да уреди имота на майка си — продължава Аманда. — Но майка му се е казвала Тюрек, а не Молинс.
— Може да се е омъжила повторно. Помислихте ли за това?
— Знаехте ли, че аутопсията на мъжа ви е разкрила, че той е бил с десет-петнайсет години по-възрастен, отколкото е твърдял и че си е правил пластични операции на лицето?
— Лъжете.
— Обадете се в полицията. Питайте ги сама.
— Мисля, че сега трябва да си тръгвате.
— Има още нещо, което знаем — бързо добавя Аманда.
— Още нещо, за което грешите — упорства Хейли.
— Знаем, че съпругът ви не е бил непознат за Гуен Прайс. Всъщност знаем, че някога са били женени.
Хейли се изправя залитайки, главата й се тресе нервно.
— Изгубили сте си ума.
— Това е истина.
— Това ли ви каза тази жена? Тя или лъже, или е луда. Как е възможно да повярвате на каквото и да било, което ви казва?
— Няма да е трудно да се докаже — осведомява я Бен.
— Искам да се махнете. Да се махнете веднага.
Вратата на спалнята се отваря. Едно момче излиза оттам, последвано от сестра си, която е положила неспокойните си ръце на раменете му. Те са облечени еднакво, в сиви пуловери и дънки, очите им плахо пробягват от майка им към посетителите. В дъното продължават да се чуват шевни гласове: „Не мога да повярвам, че си пуснал тази жена в дома ни след всичко, което направи.“
— Здравейте, Хоуп, Спенсър — поздравява Аманда.
— Помните Аманда Травис — любезно произнася Хейли, сякаш представя стара приятелка.
— Това е Бен Майерс, моят…
— … колега — бързо се обажда Бен и протяга ръка. — Как се справяте?
— Нещо не е наред ли? — Хоуп пита майка си, без да обръща внимание на Бен и Аманда. — Чухме те да се караш през звука на телевизора.
— Всичко е наред, скъпа. Тези хора тъкмо си тръгваха.
— Нуждаем се само от още няколко минути с майка ви — казва Бен.
— Тя изглежда не желае да ви ги предостави — заявява им Спенсър, откъсва се от сестра си и застава между майка си и нежеланите й гости.
— Спенсър… — започва Аманда.
— Махайте се или ще бъдем принудени да се свържем с властите.