Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Когато се настанихме в дневната с изглед към Кърт Стрийт, кръвожадността вече беше напуснала вените на Джак. Осъзнавайки ниското си положение в йерархията, той изчака всички останали да седнат, преди да се отпусне на мястото си. Беше готов да седне при кучето на пода, но Матю потупа канапето до себе си.
— Ела при мен, Джак. — В поканата му се долавяше заповедническа нотка. Джак седна, като придърпа джинсите си в коленете.
— Изглеждаш ми на около двайсет — отбеляза Матю с надеждата да го накара да заговори.
— Двайсет, може би двайсет и една — рече Джак. — Ленард и аз... Помните ли Ленард? — Матю кимна. — Изчислихме го заради спомените ми за Армадата. Нищо конкретно, нали разбирате, само страхът по улиците от испанско нашествие, светлините на фаровете и празненствата по случай победата. През хиляда петстотин осемдесет и осма трябва да съм бил най-малко на пет, за да го помня.
Пресметнах набързо. Това означаваше, че Джак е бил превърнат във вампир през 1603 година.
— Чумата.
През онази година болестта помела безмилостно Лондон. Забелязах едно петънце на врата му, точно под ухото. Приличаше на синина, но явно бе белег от язва. За да остане видим дори след като Джак е станал вампир, той трябва да е бил на миг от смъртта, когато Хабърд го е превърнал.
— Да — потвърди Джак и погледна ръцете си. Обърна ги с дланите нагоре. — Ани умря от нея десет години по-рано, малко след като господин Марлоу беше убит в Дептфорд.
Бях се питала какво е станало с нашата Ани. Представях си я като просперираща шивачка със свой собствен бизнес. Надявах се, че се е омъжила за добър човек и е родила деца. А тя е умряла като момиче, животът й е бил откраднат преди да започне наистина.
— Деветдесет и трета беше страшна година, госпожо Ройдън. Мъртвите бяха навсякъде. Когато с отец Хабърд научихме, че е болна, вече бе твърде късно — съкрушено промълви Джак.
— Вече си достатъчно голям, за да ме наричаш Даяна — нежно казах.
Той подръпна джинсите си, без да отговори.
— Отец Хабърд ме взе, когато вие... си тръгнахте — продължи. — Сър Уолтър имаше неприятности, а лорд Нортъмбърланд бе твърде зает в двора, за да се грижи за мен. — Джак се усмихна на Хабърд с очевидна привързаност. — Добри времена бяха, когато тичахме из Лондон с бандата.
— Бях в много близки отношения с шерифа по време на така наречените добри времена — иронично вметна Хабърд. — Двамата с Ленард направихте повече пакости от всички момчета, живели някога.
— Нищо подобно — ухили се Джак. — Единствената сериозна неприятност беше, когато се промъкнахме в Тауър да занесем книгите на сър Уолтър и да вземем едно негово писмо до лейди Райли.
— Какво... — Матю потръпна и поклати глава. — Господи, Джак. Изобщо не правиш разлика между дребна простъпка и углавно престъпление.
— Вече правя — жизнерадостно заяви Джак. После изражението му отново стана нервно. Лоберо вдигна глава и положи муцуна на коляното му. — Не се сърдете на отец Хабърд. Той направи само това, което го помолих, господин Ройдън. Ленард ми обясни за създанията много преди и аз да стана такова, така че знаех какво представлявате вие, Галоуглас и Дейви. След това нещата тръгнаха към по-добро. — Той замълча за момент. — Трябваше да проявя смелостта да се изправя пред смъртта и да я приема, но не можех да вляза в гроба, без да ви видя отново. Чувствах живота си... незавършен.
— А сега как го чувстваш? — попита Матю.
— Дълъг. Самотен. И труден. По-труден, отколкото си бях представял. — Джак се заигра с козината на Лоберо и я нави, докато не се получи стегнат кичур. После прочисти гърлото си. — Но всичко си заслужаваше заради днешния ден — тихо добави той. — Абсолютно всичко.
Дългата ръка на Матю се пресегна към рамото му. Стисна го и бързо се отдръпна. За момент видях безутешността и мъката на лицето на съпруга ми, преди да надене отново маската на спокойствието. Това беше вампирска версия на прикриващо заклинание.
— Отец Хабърд ми каза, че кръвта му може да ме разболее, господин Ройдън. — Джак сви рамене. — Но аз така и така вече бях болен. Какво значение можеше да има, че сменям една болест с друга?
Абсолютно никаква, помислих си. С тази разлика, че едната те убива, а другата може да те направи убиец.
— Андрю е постъпил правилно, като те е предупредил — рече Матю. Отец Хабърд изглеждаше изненадан от това признание. — Не мисля, че неговият сир е постъпил по същия начин с него. — Матю внимаваше да използва термините, с които Хабърд и Джак описваха връзката си с Бенджамин.