Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— И ние сме му благодарни. — Матю обаче не изглеждаше благодарен. Подхвърли ми ключовете за къщата. Чантата ми още беше у Галоуглас и без съдържанието й нямаше как да отворя вратата.
Хабърд ги улови във въздуха преди мен и отключи.
— Заведи Лоберо горе и му дай вода, Джак. Кухнята е на първия етаж, — Матю издърпа ключовете от ръката на Хабърд, докато минаваше покрай него, и ги сложи в една купа на масата в коридора.
Джак извика Лоберо и послушно тръгна нагоре по износената пътека.
— Ти си мъртвец, Хабърд. Както и онзи, който е направил Джак вампир — едва чуто произнесе Матю. Въпреки това Джак го чу.
— Не можете да го убиете, господин Ройдън. — Джак стоеше в горния край на стълбите, хванал здраво Лоберо за нашийника. — Отец Хабърд е ваш внук. И мой създател.
Той се обърна. Вратата на килера се отвори, след което се чу течаща вода. Звуците бяха странно уютни, като се имаше предвид, че току-що бе гръмнала словесна бомба.
— Мой внук? — Матю изгледа шокирано Хабърд. — Но това означава...
— Бенджамин Фокс е мой сир.
Около произхода на Андрю Хабърд винаги бе имало някаква неяснота. Според лондонските легенди бил свещеник, когато Черната смърт за първи път посетила Англия през 1349 година. След като всичките му енориаши станали жертва на болестта, Хабърд сам си изкопал гроба и легнал в него. Някакъв загадъчен вампир го върнал от прага на смъртта, но никой не знаеше кой точно.
— За сина ти аз бях само инструмент — някой, създаден да работи за целите му в Англия. Бенджамин се надяваше, че ще имам кръвожадност — продължи Хабърд. — Освен това се надяваше да му помогна, като събера армия, която да се изправи срещу Дьо Клермон и съюзниците им. Но остана разочарован и в двете си намерения, а аз успях да го задържа настрана от паството ми. До този момент.
— Какво е станало? — безцеремонно попита Матю.
— Бенджамин иска Джак. Не мога да позволя момчето да попадне отново в ръцете му — също така безцеремонно отвърна Хабърд.
— Отново? — Значи безумецът е държал Джак. Обърнах се слепешком към стълбите, но Матю ме хвана за китките и ме прикова към гърдите си.
— Чакай — нареди той.
Галоуглас се появи на прага с черно куфарче и чантата ми за книги. Огледа ни и пусна багажа.
— Сега пък какво се е случило? — попита той, местейки поглед между Матю и Хабърд.
— Отец Хабърд е превърнал Джак във вампир — казах колкото се може по-неутрално. Все пак Джак слушаше.
Галоуглас сграбчи Хабърд и го прикова към стената.
— Кучи син. Надушвах миризмата ти навсякъде по него. Помислих си...
Сега бе ред на Галоуглас да бъде запратен към нещо — в случая към пода. Хабърд притисна излъсканата си черна обувка в слънчевия сплит на едрия келт. Бях изумена, че някой толкова мършав може да бъде така силен.
— Какво си помисли, Галоуглас? — заплашително попита Хабърд. — Че съм изнасилил дете ли?
Горе растящото вълнение на Джак изпълваше въздуха. Беше научил от малък колко бързо обикновената кавга може да премине в насилие. Като момче намираше дори споровете между мен и Матю за страшни.
— Кора! — извиках, инстинктивно търсейки подкрепата й.
Когато огнедишащият ми дракон се спусна от спалнята и кацна на парапета, Матю вече беше предотвратил потенциалното кръвопролитие, като бе сграбчил Галоуглас и Хабърд за яките, бе ги разтървал и разтресъл, докато зъбите им не изтракаха.
Кора изкряска раздразнено и изгледа с неприязън отеца, подозирайки с пълно основание, че той е виновен за прекъсването на дрямката й.
— Проклет да съм. — Русата коса на Джак надникна над парапета. — Отец X, нали ви казах, че Кора ще издържи пътуването във времето? — Нададе радостен вик и тупна боядисаното дърво. Поведението му напомняше толкова силно за жизнерадостното момче, което бе някога, че с мъка сдържах сълзите си.
В отговор Кора приветливо изкряска, избълва огнена струя и запя песен, която изпълни антрето с радост. Полетя и обгърна Джак с крилете си. После опря глава в неговата и започна да тананика, опашката й се обви около гръдния му кош, а върхът й потупваше гърба му. Лоберо приближи господаря си и подуши подозрително Кора. Явно му замириса на семейство и следователно на създание, което следва да се включи към множеството му отговорности. Той легна до Джак и положи глава на лапите си, но очите му си останаха бдителни.
— Езикът ти е по-дълъг и от този на Лоберо — каза Джак, като се мъчеше да не се разкиска, докато Кора го гъделичкаше по врата. — Не мога да повярвам, че ме помни.
— Разбира се, че те помни! Как би могла да забрави някого, който я е глезил с гевреци със стафиди? — усмихнах се.