Беки Б. и аферата с чантата

— Добре ли си? — обръща се разтревожено към мен Кели. — Ако искаш, вземи си ги обратно…

— А, не, добре съм си — насилвам се да се усмихна аз. — Просто си спомних за… за нещо друго.

Попивам очи с кърпичката си, изправям се на крака и се отправям към рафта с подаръците и сувенирите. Така и така съм тук, нищо не ми пречи да си купя някой и друг спомен. Вземам една поставка за лули, която татко много ще хареса, а за мама избирам един ръчно изрисуван дървен поднос. Тъкмо разглеждам един стъклен макет на езерото Уиндърмиър и се чудя дали да не го купя за Джанис, когато пред витрината на магазина забелязвам две жени. Докато ги наблюдавам, към тях се присъединява и трета.

— За какво чакат тези жени отвън? — обръщам се изумено към Джим.

— За това — кимва той, поглежда си часовника, след което слага на витрината табела, на която пише: „Днес хлябът е на половин цена.“

И жените автоматично се струпват в магазина.

— Ще взема два от ръчните, моля — казва едната с металносива коса и бежов шлифер. — Имаш ли някакви кроасани на половин цена?

— Днес, не — отговаря той. — Всички са на официалната им цена.

— О! — Жената се замисля, но само за един кратък миг, след което заявява: — Не, благодаря.

— За мен три големи пълнозърнести, ако обичаш — приглася следващата жена със зелена забрадка на главата. — И коя е тази жена? — сочи ме с показалец. — Видяхме я да реве на моравата. Да не би да е някаква туристка?

— Такива като нея непрекъснато се губят — отбелязва първата дама. — В кой хотел си отседнала, скъпа? Абе, тя говори ли английски? Спеке енглезе!

— Прилича ми на датчанка — отсича компетентно третата. — Кой от вас говори датски?

— Няма нужда, англичанка съм — обаждам се най-сетне аз. — И не съм се загубила. Бях разстроена, защото… — Тук преглъщам. — Защото бракът ми е в огромна беда. И дойдох тук, за да моля сестра си за помощ, обаче тя ме изгони и ми затръшна вратата под носа.

— Сестра ти ли?! — изненадва се жената със забрадката и ме оглежда подозрително. — И коя е сестра ти?

— Живее във вашето село — отвръщам и отпивам от чая си. — Казва се Джесика Бъртрам.

Настъпва гробовна тишина. Жените изглеждат така, сякаш току-що съм ги ударила с чук по главите. Оглеждам се и забелязвам как Джим зад щанда е зяпнал от изумление.

— Ти си сестрата на Джес?! — изрича накрая той.

— Ами… да. Всъщност, полусестра.

Оглеждам смълчалия се магазин — обаче никой не помръдва. Всички продължават да ме зяпат, сякаш съм извънземна.

— Да, знам, че малко се различаваме по външен вид… — започвам.

— Тя каза, че ти си луда — обажда се с болезнена откровеност Кели.

— Кели! — срязва я баща й.

— Какво?! — оглеждам ги един по един аз. — Какво е казала за мен?!

— А, нищо! — отвръща Джим, като хвърля предупредителен поглед на дъщеря си.