Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
Бръквам в джоба си, за да проверя кой точно беше номерът на къщата й, когато от един прозорец няколко къщи по-нататък забелязвам движение. Вдигам очи — и ето я! Това е Джес! Стои на прозореца и ме зяпа ококорено.
Въпреки всичко, случило се между нас, при вида на познатото й лице ме залива топлина. Та това е сестра ми, в края на краищата! Хуквам нагоре по улицата, куфарите ми потракват след мен, а кутията ми за шапки подскача нагоре-надолу. Стигам до вратата, останала без дъх, и тъкмо се каня да почукам с чукалото, когато вратата се отваря. Пред мен стои Джес, облечена в бледокафяви груби панталони и риза, и ме зяпа ужасено.
— Беки… какво, по дяволите, правиш тук?
— Джес, искам да се уча от теб! — изричам с треперещ глас и вдигам умолително ръце, точно както ме учиха шекспировите актьори. — Дойдох, за да ти стана чирак!
— Какво?! — отстъпва ужасена тя. — Беки, да не би да си пияна?
— Не! Искам да кажа, да. Е, няколко коктейла „Блъди Мери“, но иначе не съм пияна, честна дума! Джес, искам да стана добър човек. — Думите се леят от устата ми и се надпреварват една през друга. — Искам да се уча от теб! И да те опозная! Знам, че съм правила доста грешки в живота си… но държа да си взема поука от тях! Джес, искам да стана като теб!
Настъпва злокобна тишина. Джес ме наблюдава през присвити очи.
— Искаш да станеш като мен, така ли? — изрича накрая. — Доколкото знам, за теб аз съм „нещастна стисната крава“, Беки!
Мамка му! Някак си хранех надежда, че е забравила за този разговор.
— Мммм… искрено съжалявам за казаното! — смотолевям притеснено. — Не го мислех, честна дума!
Джес обаче не изглежда особено убедена. Бързо се връщам към обясненията, които ми дадоха във влака. И се сещам. Протягам ръка към нейната и прошепвам:
— Времето вече е излекувало всички рани, които сме си нанесли!
— Не, не е! — отдръпва ръка тя като попарена. — И пристигането ти чак тук е проява на върховна наглост!
— Но аз те моля да ми помогнеш като сестра на сестра! — изричам отчаяно. — Искам да се уча от теб! Ти си като Йода, а аз съм…
— Йода ли?! — ококорва очи Джес.
— Не, нямам предвид, че изглеждаш като Йода — побързвам да добавя. — Нищо подобно! Просто исках да кажа, че…
— Добре де, обаче аз въобще не желая да чувам какво искаш да кажеш, Беки! — прекъсва ме тя. — Не ме интересуваш нито ти, нито идиотската ти идея! Върви си! Веднага!
И трясва вратата под носа ми, а аз се втренчвам шокирано в нея. Джес ми затръшна вратата? На мен, нейната родна сестра?
— Ама аз пропътувах целия път от Лондон чак дотук! — провиквам се с надеждата, че ще ме чуе през вратата.
Никакъв отговор.
Не мога да се предам. А, не, в никакъв случай! Аз не се предавам лесно!
— Джес! — започвам да барабаня с юмруци по вратата. — Трябва да ме пуснеш! Моля те! Знам, че имахме някои недоразумения…
— Остави ме на мира! — Вратата се отваря рязко и Джес отново застава на прага. Но този път не изглежда просто враждебно настроена. Изглежда буквално вбесена. — Беки, нещата между нас не могат да се нарекат просто недоразумения! Ние сме напълно различни личности! И аз нямам никакво време, за да се занимавам с теб! Честно да ти кажа, ще ми се никога да не те бях срещала! И въобще нямам представа какво правиш тук!
— Но ти не разбираш! — побързвам да изрека, преди отново да ми е затръшнала вратата под носа. — Всичко се обърка. Двамата с Люк се скарахме. Аз… направих нещо много глупаво…
— Боже, каква изненада! — изрича саркастично Джес и скръства ръце пред гърди.
— Да, знам, че сама съм си виновна — продължавам, вече с треперещ глас. — Знам, че вината е изцяло моя. Но сега мисля, че бракът ни е в голяма опасност! В смъртоносна дори!
И докато изричам всичко това, усещам, че гадните сълзи отново напират да рукнат от очите ми. Примигвам бързо, опитвайки се да ги задържа.
— Джес… моля те, помогни ми! Ти си единственият човек, за когото се сещам. Ако успея да науча нещо от теб, Люк може и да ми прости. Той много те харесва! — Последното изричам със значително пристягане в гърлото, но се насилвам да я погледна в очите. — Той харесва теб повече, отколкото харесва мен!
Джес поклаща глава, но не мога да разбера дали е защото не ми вярва, или просто не й пука за мен.
— Кой е, Джес? — дочувам нечий глас зад нея и на вратата се появява друго момиче. Момичето има права и зализана коса с мишав оттенък, лицето му е цялото в лунички, на очите си носи очила, а в ръка държи няколко листа. — Да не би пак някой от „Свидетелите на Йехова“?