В обятията на Шамбала

— Може — отново потвърди монахът.

— И как става това?

— Много просто. Нали разбирате, че човекът е преди всичко дух. А духът може да влезе в едно, после във второ, след туй в трето тяло. Ако поиска, може да влиза в много тела едно след друго. Нали така?

— Е?

— Значи така, един човек, тоест дух, решил навремето да се вкамени осем пъти. Стана ли ви ясно? — изгледа ме монахът.

— Не.

— И тъй, този дух влязъл в едно тяло, стигнал до Мястото на гладния дявол, започнал да медитира и скоро се вкаменил. Ясно ли е?

— Изглежда е изпаднал в състояние на сомати и поради неподходящи условия тялото му се е вкаменило — промърморих си под носа.

— След като видял, че тялото му се е вкаменило, човекът, тоест духът, напуснал „каменното тяло“ и се вселил в ново тяло по време на бременността на някоя жена. Когато неговото ново тяло се родило и пораснало, той отново отишъл на Мястото на гладния дявол, седнал там и изпаднал в състояние на медитация, след което тялото му пак се вкаменило! Тогава той напуснал вкаменилото се тяло, отново се вселил в ново… и така сторил осем пъти. Осемте статуи, които ви изброих, са имената на този човек по време на осемте му живота. Стана ли ви ясно?

— Вече да — отвърнах. — Но защо го е правил?

— О-о! — възкликна монахът. — Толкова е сложно…

— Да не би да е искал по този начин да създаде цели осем статуи? — подсмихнах се аз.

— О, не — също се подсмихна монахът.

— Тогава защо се е вкаменявал осем пъти?

— За да се пребори с Черния ангел… ангела на злото.

— Кой е пък той?

— Ами точно това е Гладният дявол — изгледа ме монахът като несъобразително дете. — Този човек е желаел да стане мъртъв, защото само мъртвите могат да си съперничат с ангелите — добави монахът.

— Живият човек по-слаб ли е?

— Разбира се, по-слаб е.

— А онзи, чието тяло се е вкаменявало осем пъти, успял ли е в крайна сметка да победи Черния ангел?

— Не, не успял. Черният ангел се оказал по-силен — сведе поглед монаха. — Черният ангел изчаквал тялото му да изпадне в сомати и веднага го превръщал в камък, като не му давал възможност да стане пълноценен мъртъв. Затова човекът се вселявал в ново тяло с нов живот, отново стигал до Тибет, пак изпадал в сомати и като ставал мъртъв, се борел с Черния ангел. Онзи отново превръщал тялото му в камък и не му давал възможност да поеме цялата сила на мъртвите. Така се повтаряло осем пъти.

— Значи мъртвите се делят на пълноценни и непълноценни… — промърморих под носа си.

— Разбира се. Не всеки човек, станал мъртъв, бива приет сред мъртвите. Ако не са го приели там, неговото тяло се вкаменява. Но ако мъртвите приемат новия мъртъв, то щастливецът усвоява силата на всички мъртви на Земята. Тяхната сила е огромна.