Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Може би в древните времена този генен клъстер би довел до принасяне на хора в жертва, но само в религиозно общество, което има изградени традиции и структури към подобни актове.
Форестър обмисли тези думи за момент. След това извади от джоба си лист хартия, беше разпечатка на имейла от Клонкъри до Роб Лътрел. Показа го на Джанис, която му хвърли бърз поглед.
— Антисемитизъм. Да, да. Подобни неща често са симптоматични при психозите. Особено ако въпросният човек е много умен. По-глупавите хора с психози си мислят примерно, че извънземните живеят в тостера. Но когато някой умен човек полудява, той изгражда много по-сложни модели и конспирации. А антисемитизмът е доста често срещан. Спомняш ли си математика Джон Неш?
— Героят от филма „Красив ум“?
— Един от най-великите математически мислители на нашето време. Мисля, че има дори Нобелова награда. През двадесетте и тридесетте години на живота си е бил пълен шизофреник и е бил обзет от антисемитска мания. Мислел е, че евреите са навсякъде и превземат света. Високата интелигентност няма да ни предпази от опасна лудост. Средният коефициент на нацистките лидери е бил 138. Много висок.
Форестър взе листа с писмото, сгъна го и го прибра обратно в джоба си. Искаше да зададе още един въпрос, но шансът да получи отговор беше много малък. Все пак реши да опита.
— Може би ще успеете да ми помогнете и с едно последно нещо. Когато открихме бедния Де Сейвъри, той беше написал една дума, една-единствена дума върху корицата на книга. Хартията беше прогизнала от кървави храчки.
— Моля?
— Писал е с устата си. Моливът е бил в устата му и през цялото време е кашлял кръв.
Лицето на психоложката се изкриви в гримаса.
— Но това е ужасно.
Форестър кимна.
— Затова не е изненада, че написаното едва се четеше.
— Тогава…
— Думата сякаш е „инка“.
— Инка?
— Инка.
— Това може да означава какво ли не. Най-очевидното, разбира се, насочва към племето…
Форестър въздъхна.
— Аз се поразтърсих. За инките има ужасно много информация и какви ли не препратки. Включително и за религиозните им обреди. Някои от тях са доста… жестоки.
— Аха… Е, ами, значи това е отговорът. Жертвоприношенията на индианските племена са известни по цял свят.
— Да — съгласи се Форестър.
Джанис вече вървеше към изхода покрай стари дървени маси, покрити с петна от кръв от дисекции. Той я последва.
— Но защо някой като Де Сейвъри би се интересувал от инките? И ако го е правил, защо ще ни го съобщава точно по този начин? Изпитвал е ужасна болка, можел е да напише само една дума. Защо точно тази?
Доктор Едуардс погледна часовника си.
— Съжалявам, трябва да вървя. Ще се срещнем друг път. Ако искаш, следващата седмица може да проведем редовен терапевтичен сеанс. Обади се на секретарката ми.
Форестър се сбогува с психоложката и слезе по широкото стълбище. Встрани на пиедестали бяха поставени скромни бюстове на велики медици. След това детективът излезе на слънчевата улица в Блумсбъри и изпита известно облекчение. Разговорът с Джанис му даде няколко интересни идеи и сега искаше да ги подреди в главата си. Изразът, който психоложката употреби — „почитат прародителите си“, го накара да се замисли. Той съответстваше на нещо от статията на Роб Лътрел в „Таймс“. Нещо за прародителите и за избора на място за живеене.
Форестър слезе до спирката на метрото и като си тананикаше, с нетърпение изчака пътуването под претоварените лондонски улици. Когато стигна Скотланд Ярд, изкачи стълбите на бегом и се затвори в офиса си. В подобно настроение обикновено обръщаше снимката на мъртвата си дъщеря, но тя отдавна лежеше захлупена на бюрото.
Детективът включи компютъра си и веднага пусна в „Гугъл“ търсене на „прародители заровени къща“. Намери отговора почти веднага. Точно това, за което си мислеше в статията в „Таймс“.
Чайоню и Чаталхьоюк. Двата древни турски града, близо до Гьобекли Тепе. Форестър обаче се интересуваше от нещата под къщите и сградите. Защото техните обитатели заравяли костите на човешките си жертви в подовете на собствените си къщи. Тези хора живеели, работели, спели, съвкупявали се, ядели и си говорели точно над принесените от тях човешки жертви. И тази практика продължавала с векове. Полагали нови пластове човешки кости, правели нов под, после още тела, пак нов под… Живеели са над труповете, принесени в жертва от предците им. Все едно са били в Стаята на черепите.