Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Както вече знаете, трагично събитие отне от нас една чудесна жена, която се оказа и рядко надарен художник - заяви Елис Джейкъб, председател на журито.
Клара се бе свила между Бен и Питър. Речта на Елис й се стори безкрайна, жената говори ли, говори за добродетелите на Джейн и я изкара направо светица. Но миг преди Клара да се изнерви до краен предел, тя най-сетне обяви:
- И накрая без повече церемонии - Клара, която познаваше и обичаше Джейн, си каза, че и така са чули достатъчно празнодумство дотук - ви представям картината „Един ден от събора“ на Джейн Нийл.
Свалиха воала и „Един ден от събора“ най-накрая се разкри пред взора на всички присъстващи. Последваха възклицания, а сетне - тишина, която бе дори по-красноречива. Удивените физиономии на присъстващите варираха от видимо развеселени, през видимо отвратени, до съвсем очевидно зашеметени. Гамаш не гледаше към статива, но следеше втренчено събраните хора и техните реакции. Най-странно реагира Питър. След разкриването на картината широката му усмивка изчезна, а след няколко секунди размисъл той наведе глава и свъси вежди. Гамаш, който бе наблюдавал тези хора в продължение на почти две седмици, знаеше, че за Питър Мороу това е равносилно на вик.
- Какво има? - попита го.
- Нищо. - Питър обърна гръб на инспектора и се отдалечи. Гамаш го последва.
- Господин Мороу, въпросът ми не бе свързан с естетиката, а с убийството. Моля, отговорете.
Питър се стресна както повечето хора, които считаха, че Гамаш не би могъл да използва рязък тон.
- Картината ме разтревожи. Не мога да ви кажа защо, понеже не знам причината. Сякаш не е същата творба, за която взехме решение преди две седмици, и въпреки това знам, че е тя.
Гамаш се втренчи в „Един ден от събора“. Картината не му беше харесала и преди, така че не можеше да се счита за добър съдник, но за разлика от рисунките на Джейн по стените в къщата й, това парче платно изобщо не го развълнува.
- Тогава какво се е променило?
- Нищо. Причината е в мен вероятно. Да вземем онзи трик, който Джейн е правила с Дама купа - дали важи и за изкуството? Знам, че е възможно вечерта да гледам своя картина и да ми се струва страхотна, а на следващата сутрин да ми призлява от нея. Тя изобщо не се е променила, значи промененият съм аз. Може би смъртта на Джейн е променила нещо у мен толкова много, че каквото ида съм видял тогава в картината й, вече отсъства.
- Вярвате ли в това?
„Дяволите да го вземат този човек“ - помисли си Питър.
-Не.
Двамата мъже се втренчиха в „Един ден от събора“ и в този момент бавно и слабо се разнесе някакъв звук, който никога преди не бяха чували. Той се усилваше и усилваше, докато накрая започна да кънти около събралите се хора. Клара усети, че й прималява. Дали не идеше бурята? Дали опашката на урагана издаваше такъв звук? Нима Кайла вече бе нахлул в града? Но този грохот като че ли идеше от вътрешността на сградата. От самото помещение. В действителност някъде близо до Клара. Тя се извърна и разбра. Идеше от Рут.
- Това съм аз! - Рут заби пръст в една танцуваща коза, която бе забелязала в „Един ден от събора“. В следващия миг грохотът премина в гръмогласен смях. Рут се разтресе цялата. И продължи да се смее, докато накрая й се наложи да се подпре на Габри.
Смехът на старицата сякаш зарази цялото помещение, не подмина дори забравените художници с кисели физиономии. През по-голямата част от вечерта хората разпознаваха себе си и свои познати върху картината на Джейн. Рут откри родителите на Тимър, брат й и сестра й - вече починали. Имаше го и съпруга на Тимър, начален учител, и подготвителния клас, в който бяха учили като деца. Те бяха пиленцата. За малко повече от час почти всяка фигура бе разпозната. Питър обаче си остана втренчен в картината и така и не взе участие във веселбата.
Нещо не беше наред.
- Сега загрях! - възбудено посочи към картината Клара. - Нарисувана е по време на заключителното шествие, нали? Деня, в който майка ти почина. Всъщност това не е ли майка ти? - Клара показа на Беи нещо, което приличаше на облак със свински крака.