Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Първото, което Клара направи, разбира се, бе да открие себе си в картината на стената. Лицето й надзърташе от един храст стари градински рози, докато Питър се бе скрил зад една почетна статуя на Беи по къси панталонки, застанал насред ливадата на майка си. Питър носеше костюма си на Робии Худ и държеше лък и стрела, а Беи стоеше втренчен в къщата -смел и силен. Клара се вгледа отблизо, за да провери дали Джейн не е нарисувала змии да подават глави от старата къща на Хадли, но не видя такива.
Къщата бързо се изпълваше със смях, писъци и триумфални ревове, които съпровождаха процеса на разпознаване. Някои от присъстващите се трогваха до сълзи, но не бяха в състояние да обяснят защо. Гамаш и Бовоар наблюдаваха напрегнато и слушаха внимателно.
- ... но онова, което ме грабна, е каква радост само излъчват изобразените хора - споделяше Мирна на Клара. - Дори рисунките на смърт, нещастни случаи, погребения и лоши реколти са изпълнени с живот. Изобразила ги е като нещо естествено.
- Ей, ти! - извика Клара на Беи, който тъкмо се бе появил. - Виж се само! - И махна към изображението му върху стената.
- Много съм смел. - Беи се усмихна. - Дори наперен.
Гамаш се вгледа в изображението на Беи, който бе изрисуван като силен мъж, който не отделя поглед от къщата на родителите си. Не за първи път си помисли, че смъртта на Тимър Хадли се е случила в удобен за сина й момент. Беи най-накрая бе успял да се измъкне от сянката й. По-интересното беше обаче, че нарисуваният Питър бе застанал в нечия сянка. Сянката на Беи. Гамаш се зачуди какво ли може да означава това. В него бавно се оформяше идеята, че по някакъв начин къщата на Джейн би могла да се окаже ключ за разгадаване на цялата общност. Изглежда, Джейн Нийл е била много наблюдателна жена.
Елис Джейкъб пристигна и кимна на Гамаш.
- Уф, каква нощ... - започна, но в този момент очите й се втренчиха в стената зад него. След миг тя се извърна рязко, за да огледа и тази зад себе си. - Господи! - възкликна симпатичната жена и махна към инспектора и стаята като цяло, сякаш бе първата, която забелязваше картините.
Гамаш само се усмихна и зачака жената да се съвземе.
- Донесохте ли я? - запита, без да е сигурен, че слухът й се е върнал.
- C’est brillant! - прошепна Елис. - Удивително. Великолепно. Невероятно.
Търпението на Гамаш бе пословично и той я остави да оглежда стаята още няколко минути. Освен това съзнаваше, че по някаква причина е започнал да изпитва гордост от дома, сякаш и той бе допринесъл с нещо за създаването му.
- Гениално е наистина! - произнесе се Е лис. - Работих като куратор в Музея за изящни изкуства в Отава, преди да се преместя тук. - Гамаш изпита вече познатото удивление пред хората, избрали да живеят в този район. Дали пък Маргарет Атууд2 не работеше в отдел „Чистота“ на Трите бора? Или може би министър-председателят Мълроуни- бе избрал като втора кариера да разнася пощата тук? Като че ли никой не беше такъв, какъвто изглеждаше. Сякаш всеки имаше поне по още едно лице. А един от хората в тази стая бе наложил дори няколко маски.
- Кой би допуснал, че жената, нарисувала онзи ужасен „Един ден от събора“, е автор на всичко това? - продължи Елис. - Предполагам, че всички си имаме своите лоши дни. И все пак мисля, че е можела да подбере по-добра картина за изложбата.
- „Един ден от събора“ е единствената й картина - заяви Гамаш. - Или поне единствената, която не е нарисувана върху строителен материал.
- Странно.
- Странно е меко казано - съгласи се Гамаш. - Донесохте ли я? - попита отново.
- Съжалявам. Да, в антрето е.
Минута по-късно Гамаш вече нагласяше „Един ден от събора“ върху статива в центъра на стаята. Сега вече всички произведения на Джейн бяха събрани на едно място.
Застана на място и се загледа отново в околните. С намаляването на виното шумът се усилваше и гостите разпознаваха все повече хора и събития по стените. Само Клара се държеше странно. На Гамаш му направи впечатление, че тя непрекъснато снове от картината към стената и обратно. После повтаряше маршрута. И така постоянно. Всеки път действията й изглеждаха все по-целенасочени. Накрая буквално изтича до стената. И замря за един дълъг миг. След това много бавно се върна до „Един ден от събора“, сякаш потънала в размисъл.