Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
-Не, аз...
Тед изскочи от пикала и се втурна към Мег.
- Хората от охранителната компания се обадиха. Казаха, че Спенс бил тук. Пристигнах възможно най-бързо.
- Няма го. Тръгна си, когато се появи Хейли.
Само за миг Тед обходи с поглед голите й крака и влажната тениска, която не покриваше съвсем мокрите й бикини.
- Какво стана? Опита се да създава неприятности, нали?
- Да кажем просто, че не се държа особено приятно. Но не съм провалила голямата ти сделка, ако това искаш да знаеш. - Естествено, че не това искаше да знае. - Поне не мисля, че съм - добави тя.
Тревогата му за нея ли отразяваше облекчението, изписало се по лицето му, или за града? Повече от всичко на света искаше да му каже какво се е случило, ала това щеше да го постави в невъзможно положение. Колкото и трудно да беше, трябваше да почака, само още няколко дни.
Най-сетне Тед забеляза зачервените очи на Хейли и подпухналото й лице.
- Какво е станало?
Хейли погледна към Мег, очаквайки тя да я издаде, но Мег просто отвърна на погледа й. Хейли наведе глава.
- Аз... ужили ме пчела.
- Пчела? - повтори Тед.
Хейли отново погледна към Мег, сякаш я предизвикваше да каже нещо. Или пък я умоляваше да направи онова, което тя не бе състояние да стори сама. Секундите си течаха, а Мег не казваше нищо. Хейли прехапа долната си устна.
- Трябва да вървя - промърмори тя най-сетне с тих, страхлив гласец.
Тед си даваше сметка, че се е разиграло нещо повече от ужилване от пчела. Обърна се към Мег за обяснение, но тя не откъсваше очи от Хейли, която бъркаше в джоба на микроскопичните си шорти, за да намери ключовете от колата си. Беше паркирала форда обърнат към алеята, вероятно за да избяга възможно най-бързо, след като изгори дрехите на Мег. Извади ключовете и се взря в тях, все още очаквайки Мег да я издаде.
Когато това не се случи, пое към колата си със ситни, предпазливи крачки.
- Добре дошла в живота си оттук нататък - извика Мег след нея.
Тед я изгледа любопитно. Хейли забави несигурно крачка, а после спря. Когато се обърна, очите й бяха посърнали и умоляващи.
Мег поклати глава.
Мускулите в гърлото на Хейли се раздвижиха. Мег затаи дъх.
Хейли отново се обърна към колата си. Направи още една крачка. Спря и погледна Тед.
- Аз бях - избъбри на един дъх. - Аз направих всички онези неща на Мег.
Тед я зяпна.
- За какво говориш?
- Аз... аз обърнах църквата надолу с главата.
Рядко се случваше Тед Бодил да изгуби дар слово, ала сега се случи точно това. Хейли въртеше ключовете в ръцете си.
- Аз изпратих писмото. Аз залепих онези надписи на колата й и се опитах да отскубна чистачките й, и хвърлих камък по предното й стъкло.
Тед поклати глава, мъчейки се да го осмисли. След това рязко се обърна към Мег.
- Каза ми, че било камък, изпаднал от каросерията на някакъв камион.
- Не исках да се тревожиш - отвърна Мег.
Нито пък да замениш ръждомобила с последен модел джип, нещо, на което си напълно способен.
Той отново се завъртя рязко към Хейли.
- Защо? Защо го направи?
- За да... за да я накарам да се махне. Аз... съжалявам.
Като за гений, Тед загряваше бавно.
- Какво ти е сторила?
Хейли отново се запъна. Това беше най-трудната част за нея и тя за пореден път потърси помощ от Мег. Нямаше обаче да получи такава. Хейли стисна ключовете си в юмрук.
- Ревнувах от нея.
- Ревнувала си ?
На Мег й се прииска да не го беше казал с такова изумление.
Гласът на Хейли се снижи до шепот.
- Ревнувах теб.
-Мен?
Още изумление.
- Защото се влюбих в теб.
Всяка дума на Хейли беше пропита с нещастие.
- Това е най-голямата глупост, която съм чувал в живота си. - Отвращението на Тед беше толкова осезаемо, че на Мег почти й дожаля за Хейли. - Как може да показваш така наречената си любов, като тормозиш Мег?
Думата „любов" прозвуча като ръмжене, което окончателно срина фантазиите на Хейли.
Тя притисна ръце към стомаха си и заплака.
- Съжалявам. Аз... никога не съм искала да стигна толкова далеч. Аз... наистина съжалявам.
- Не е достатъчно - изплющя гласът му. А после хвърли в лицето й последното доказателство за това, колко несподелени бяха чувствата й към него. - Качвай се в колата си. Отиваме в участъка. И най-добре се обади на майка си, защото ще имаш нужда от цялата подкрепа, която успееш да намериш.
Сълзи се стичаха по бузите на Хейли, накъсани хлипове я давеха, но тя не наведе глава. Прие съдбата си и не възрази.
- Почакай. - Мег си пое голяма глътка въздух и я изпусна. - Аз съм против ходенето в участъка.