Не се сбогувам [bg]

Облачното щастие

По-добре да бе писал за войната и мира, отколкото да се правиш на умен за нещо, от което нямаш никаква представа, мислено каза на автора Мона. Тъкмо се бе заела да препрочита „Анна Каренина", но вниманието й веднага се отклони. В последно време постоянно й се случваше. Та викаш значи, всички щастливи семейства си приличат. Със собствената си съпруга не си могъл да се разбереш, но иначе пълниш главите на читателите с глупости.

Щастието за всички е различно. Например такова, като в семейството на Мона, сигурно не е имало никъде и никога. Светът наоколо да се руши, отвсякъде да пристигат вести - и всяка следваща да е по-лоша от предишната, и глад, и мор, и сътресения и изобщо не е ясно какво ще е утре - и все пак огромно щастие. Не безоблачно, разбира се. Облачно, при това много облачно. Цялото небе е покрито с буреносни облаци, които са черни и бълват гръм, но от това щастието се усеща само още по-остро. И така вече четири месеца!

Всъщност първите седмици след раняването, разбира се, не бяха кой знае колко весели - болки, безпомощност, треска, но пак беше щастие. Защото Мона пропусна най-лошото, беше в безсъзнание. Дойде на себе си вече в болницата, след операцията. Отвори очи и видя над себе си навъсеното лице на благородния мъж - и веднага се усмихна.

Веднага след този миг животът започна да става все по-лош, а щастието ставаше все повече и повече, и повече.

Изразът „благороден мъж" тя заимства от Маса. Не смяташе себе си за „благородна жена", но на Ераст му пасваше съвсем точно. Така и го наричаше: „Ей, благородни мъжо, стига си се ресал, идвай на закуска!"

Ераст прекарваше много време пред огледалото: подстригваше си мустачките, играеше си с пътя на косата, гласеше идеалния ъгъл на якичките. Смята, че при толкова млада жена трябва да изглежда безупречно. Смешен е!

От друга страна, слава богу, че е толкова педантичен и се грижи за прическата си -иначе нямаше да има никакво щастие. След като проби Мона, куршумът се бе ударил в стоманеното гребенче в джоба на гърдите на Ераст. По-късно японецът надраска на повредения гребен изречение с йероглифи и го сложи в сребърна рамка. Изречението се превеждаше по следния начин: „Търсещият Красота побеждава смъртта".

Мона първо прекара цял месец в болницата и беше щастлива, защото Ераст идваше всеки ден и защото й бе много приятно да оздравява.

След това я изписаха и тя се премести при Ераст, което вече бе истинско блаженство: да живеят двамата под един покрив, да се събуждат заедно. Вярно, че жилището бе ужасно - в покрайнините, с ламаринен умивалник и дъсчена тоалетна, която Мона наричаше le nouzhnik, а самото обиталище - la coliba - защото с любимия раят е и в колиба.