Измамата на краля [bg]

Малоун не отделяше поглед от лицето на Томас Матюс.

— Нямах избор — заяви по-възрастният мъж. — Наистина ми беше трудно да издам тази заповед.

— Но все пак я издаде — сдържано отвърна Малоун.

— Появата ти промени всичко, и то към по-лошо.

— Ти си убил двама американски граждани.

— Единият беше алчен, а другият прекалено умен. Но ти знаеш, че в нашия бизнес подобни действия не са изключени. Аз имах конкретна задача и това не ми даваше възможност за маневри.

— Но искаш да убиеш и Иън Дън — отбеляза Малоун, после побърза да се поправи: — Не, всъщност трябва да го убиеш.

— Поредното нещастно стечение на обстоятелствата — сви рамене Матюс.

Малоун съзнаваше, че трябва да се махне, и то веднага. Всяка секунда забавяне увеличаваше риска, който вече беше поел.

— Имаш ли представа защо те забърка Антрим? — подхвърли Матюс.

Стоеше изправен, с изпънати рамене. Дясната му ръка стискаше прословутия бастун. Малоун си спомни за някакъв проблем с тазобедрената става, влошаващ се с напредването на възрастта. Именно той беше наложил използването на бастуна.

— Помоли ме да открия Иън Дън и това е всичко.

— Нямах предвид точно това — поклати глава възрастният мъж. — Питам те защо си точно тук, в Лондон?

— Помолиха ме за услуга.

— Май наистина нищо не знаеш — искрено се учуди Матюс.

Малоун мълчеше и чакаше.

— Антрим е уредил именно ти да придружаваш Иън Дън по обратния път от Щатите. Той е бил заловен във Флорида, но специално заради теб са го прехвърлили в Атланта. Защо? Нима във Флорида няма агенти, които биха могли да го придружат до Англия? Но Антрим е посочил теб. После неговият пряк началник се е свързал със Стефани Нел.

— Откъде знаеш това, по дяволите?

— Много отдавна съм в този бизнес, Котън. Имам приятели навсякъде, имам източници. Нима не разбираш, че Гари е бил отвлечен от хората на Антрим?