Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Дантон погледна Жан Марк с присвити очи.
— Това ще бъде доста скъпо начинание. Значи ще искате нещо твърде голямо в замяна.
— Необходими са ми документи, с които аз и Жулиет да стигнем до Вазаро. По-нататък ми е потребен един документ, който да ме представя като агент на републиката с особени пълномощия. Не бих желал да имам също така никакви главоболия, ако реша да изляза от пристанището на Кан в открито море с някой от корабите си или ако пресека границата.
— Границата ли?
— Ще предприема едно пътуване до Испания.
— С каква цел?
— Целта на моето пътуване е от частен характер и не представлява никаква заплаха за републиката.
— И къде възнамерявате да отидете в Испания?
— В Андора. Ще останем там най-много една или две седмици и после ще се върнем в Кан.
— И предполагате, че ще успеете да напуснете Испания невредими? — каза Дантон навъсено.
— Ще наредя на моя пълномощник Бардо да ви предостави необходимата финансова помощ. Следователно моята гибел няма да има никакво значение за вас.
— Значи не желаете да ми кажете каква работа имате в Андора?
— Че защо трябва да ви казвам?
Дантон погледна Жан Марк замислено. После изведнъж се обърна и тръгна към вратата.
— Във Вазаро ли искате да отидете най-напред?
— Да. — Погледът на Жан Марк се плъзна многозначително към Жулиет. — Имам да разтоварвам там багаж.
— Аз не съм никакъв багаж — възрази тя възмутено. — И няма…
— Дръжте я по-далеч от Париж — намеси се Франсоа. — Тя вече е твърде дълго тук. — И без да изчака отговор, той напусна салона.
Жулиет се обърна към Жан Марк и за негова почуда не го бомбардира с ругатни и хули.
— Ти постъпи много добре. Мислиш ли, че Дантон ще направи каквото трябва?
— Зависи доколко иска един уравновесен Конвент.
— За да си осигури равновесие, той самият разигра ролята на палач в септемврийските кланета. — Тя го погледна с любопитство. — Какво възнамеряваш да правиш, ако не се съгласи?
— Ще трябва да измисля нещо друго. — Жан Марк се усмихна жлъчно. — Може и да ти изглеждам твърде стар, но зрелостта ми си има и някои предимства. Тя ми позволява да черпя с пълни шепи от опита си и да взимам определени решения.
— Защо не ми каза, че си ги поканил тук?
— Нима съм имал възможност за това? Ти с такова настървение се стараеше да ми внушиш какво трябва да правя, че нямаше да ме чуеш.
— Ах, просто да ми беше казал да кротувам. Катрин винаги постъпва така. — Тя го погледна преценяващо от главата до петите. — Струва ми се, че си много умен, Жан Марк.
— Твоята похвала ме ласкае.
— Сега трябва да вървя. — Тя се втурна към вратата.
— Щом толкова скоро ще пътуваме за Испания, трябва още днес да завърша портрета на Робер. — Усмивка озари внезапно лицето й. — И тъй като ще спрем във Вазаро, той ще трябва да помисли и за подарък за Катрин.
— Май не си ме разбрала достатъчно добре. Ти ще останеш при Катрин във Вазаро. Пътуването до Испания ще е опасно. Не бих искал да си с мен.
— Ние с теб сключихме споразумение. „Вихрения танцьор“ трябва да ти го набавя аз. — Тя го погледна. Под лъчите на утринното слънце черната му като катран коса лъщеше, а по изящните му устни не долови нищо друго, освен ехидство и хладна решителност. — Знаеш ли, сега си различен. Ти се промени от онази първа вечер в кафене „Дю Ша“. — Бузите й се зачервиха. — Нали ти казах, че ще промениш намеренията си спрямо мен.
— Вярно е, че ги промених. Ти беше наранена тогава, а пък за мен е непоносима мисълта, че нещо такова би могло да ти се случи отново. Повярвай ми, това откритие ме удивлява повече, отколкото теб. — Устните му потрепнаха, когато я погледна. — Това е и причината да не ме придружиш до Испания. Аз съм много по-опасен за теб от испанските гранични патрули.
— Нима този риск е заради онова, което ти разказвах за манастира? Всъщност аз не съм пострадала. Никога не бих допуснала Дюпре да ми стори нещо. — Тя се втренчи вироглаво в него. — И няма да допусна и ти да ми причиниш каквото и да било.
— Не вярвам да се стигне чак дотам. Ти ще останеш при Катрин във Вазаро.
— Хм, ще видим. — С тези думи тя излезе от салона.
— Какво ли замисля тази лисица, а, Жорж Жак? — попита Франсоа, който гледаше през прозореца на каретата, потънал в мисли.
— Въртят се в главата ми разни хрумвания, а и на теб също, изглежда.
Франсоа кимна.
— Известно е, че Андреас преди няколко години отчаяно се стремеше да сложи ръка на „Вихрения танцьор“. Забелязах дори една картина на тази статуетка в салона му. Жулиет беше в Тампл, за да разговаря с кралицата. Сега Андреас ще пътува за Испания. — Той погледна въпросително Дантон. — Понеже Андреас не се меси в политиката, ако не може да извлече някаква облага за себе си, убеден съм, че не се отправя на път в услуга на роялистите. Навярно продължава да преследва „Вихрения танцьор“.