Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Утрото превали отдавна, следобедът мина и настъпиха първите синкави часове на здрачаването, а грамадата от скици до Жулиет продължаваше да расте. Най-сетне тя спря задъхано и се втренчи като зашеметена в скицника, който държеше в ръката си.
— Свърши ли? — Жан Марк стана и пристъпи към пейката, където седеше тя. — Мога ли да ги разгледам?
Жулиет кимна.
Жан Марк започна да прелиства скиците. Ето че ми даде да разбера, мислеше си той мрачно. Беше му показала изнасилване, смърт и невероятна жестокост. Как е могла да преживее всичко това?
Той сложи листовете обратно на пейката.
— Мога ли да видя последната скица в ръката ти?
Тя му подаде листа и затвори очи.
— Коя е коленичилата?
— Сестра Мари Мадлен, преподобната майка.
— А мъжът с шапката на революционерите и с брадвата в ръка?
— Не му знам името. — Побиха я тръпки. — Колачът! Той беше колачът.
— А ти коя си?
— Да. Аз! Колачът!
— Колачът е бил той.
Тя скръсти ръце, за да уталожи треперенето им.
— Също!
Той се втрещи.
— Наредиха ти да убиваш монахините ли?
— Да.
Жан Марк онемя за миг.
— Как така?
— Кръвта!
— Каква кръв?
— Кръвта в потира. Не съм допускала, че някой може да извърши такова зверство. Аз не знаех. Не знаех!
— Ако знаеше, нямаше да го направиш, нали, Жулиет?
— Сестра Матилд. Дотътриха я пред трибунала и я накараха да падне на колене пред мен. Какъв страх изпитваше! Беше изписан на лицето й. Дюпре каза, че трябвало да пия за храбрите му марсилци и славната им работа в манастира. Някой донесе потира на светото причастие от параклиса. — Тя спря задъхано и облиза напуканите си устни. — Аз отказах.
— И сетне?
— Сетне прерязаха гърлото на сестра Матилда. — Тя затвори ужасена очи. — Те напълниха потира с кръвта й. Дюпре настояваше да я изпия до дъно, но аз отново отказах. Тогава доведоха сестра Мари Мадлен и ми казаха, че ще убият и нея, ако не пия от кръвта. — Тя отвори очи и се вторачи пред себе си като слепец. — Аз пих, но ми стана лошо и повърнах. Тогава убиха и преподобната майка, и напълниха потира отново. После довлякоха следващата монахиня, която също трябваше да коленичи пред трибунала. Тя горещо ме умоляваше да й помогна. Аз се опитах. Опитвах отново и отново, но всеки път ми ставаше лошо. Трябваше да успея! Налагаше се да бъда по-силна! Трябваше само да направя онова, което искаха от мен, а аз все не можех да го направя както трябва. — Сълзите потекоха като река по бузите й. — Те ги убиха! Шест монахини! Аз не успях и те убиха монахините!
— Недей! — Жан Марк я взе в прегръдките си. — Шшт, стига вече, вината не е твоя. При всички случаи щяха да ги убият. Ти знаеш добре, Жулиет!
Тя ридаеше беззвучно.
— Знам, знам. — Останала без сили, тя се облегна на гърдите му и прошепна: — Но невинаги! — Жан Марк я люлееше в обятията си и я притискаше към себе си. Боже Господи, колко болка е трябвало да потиска последните седмици в душата си! Беше се грижила за Катрин, беше управлявала домакинството, беше се опитвала да ръководи всички тях и през цялото това време се е мятана насам-натам под отвратителното бреме на ужаса и вината.
Дълго време Жулиет остана в прегръдките му, вкопчила се в него като невръстно дете.
Здрачът се стопи, повя вечерта, когато най-после тя погледна към него.
— Жан Марк, беше твърде жестоко от твоя страна.
— Да.
— Ала вярвам, че си имал добри намерения. — Тя се отдръпна и изтри сълзите с опакото на ръката си. — Затова ти прощавам.
Усмивка заигра по устните му. Беше очевидно, че е оставила зад себе си този емоционален изблик на чувства.
— Много съм ти благодарен!
— Лъжеш! — Тя оправи яката на роклята си. — Хич не те е грижа дали ти прощавам, или не. — После го погледна крадешком. — Ала понеже ти дадох всички тези скици, сега си ми малко длъжник.
— И какво ще искаш в замяна?
— Би ли ми дал свободен достъп до някой от корабите си или безлихвен кредит?
Този път той не си даде труда да скрие усмивката си.
— Изобщо не си мисли за такова нещо!
— В такъв случай ще трябва да ми заплатиш по друг начин. — Тя кимна триумфално. — Трябва да ми позираш! Ще те рисувам и ще извадя наяве всичките ти тайни.
Той сви недоволно вежди.
— Много съм зает за такива щуротии.
— Тогава ще изчакам някой по-сгоден момент. Обещаваш ли ми?
Той се изсмя високо. Само Жулиет беше в състояние да превърне мига на своята слабост в триумф.
— Да, разбира се! Но — побърза да ограничи съгласието си той, — само когато имам време.