Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Е, поне щеше да има време повече от достатъчно, за да размишлява, докато носи нощния си караул. Как, по дяволите, би могъл да отнеме „Вихрения танцьор“ от Селест дьо Клеман?
— Назовах им името, понеже си помислих, че няма да имаме никаква полза, ако се покажехме неотстъпчиви и опърничави — прошепна Нана, когато бузата й лениво се притисна в голото рамо на Уилям. — Сбърках ли?
— Не. Но са ни необходими и другите части на тази мозайка.
— Тя вероятно няма да предприеме нищо. Жената, за която става дума, е нейната майка.
— Любовта на детето към родителите невинаги побеждава на този грешен свят.
Огорчението, което се долавяше в думите му, я накара да замълчи и едва след известно време тя попита:
— Какво съдържа последното известие от Мосю? — Нана усети как мускулите му се напрегнаха. — Уилям?
— Той става нетърпелив.
— Ние всички ставаме нетърпеливи. Това ли е всичко?
— Не.
— Какво още?
Уилям се обърна на хълбок.
— Спи сега, Нана!
— Взех решение да тръгнем веднага за Андора — оповести Жулиет, когато на следващото утро пристъпи прага на трапезарията за закуска и видя, че Жан Марк вече седеше на масата.
Жан Марк отхапа залък от кифлата си.
— А взе ли решение как да се осъществи намерението ти? Вероятно си забравила, че всеки момент можем да влезем във война с Испания. Тъй като Андора е разположена на хвърлей от границата, би могло да ни се наложи да се сражаваме както с испанците, така и с французите.
— Значи ще трябва да подирим отново съдействието на Дантон и на Франсоа. — Тя смръщи недоволно вежди. — Те по всяка вероятност ще се отзоват твърде неохотно, Франсоа не беше очарован при посещението ми в Тампл. Така или иначе… трябва някак да успеем да ги убедим в нашия начин на мислене.
— В нашия начин ли? — Жан Марк повдигна едната си вежда. — Ти не вземаш ли всички решения самостоятелно?
— Ами някой трябва нещо да прави. Ти седиш със скръстени ръце. Аз просто ти обяснявам какво да предприемем. Налага се да потърсим Дантон!
— Седни да закусиш! — Жан Марк отново отхапа залък от кифлата си. — Тази сутрин нямам намерение да тръгвам за никъде.
— Но трябва, Жан Марк!
— Извинявайте, мосю Андреас! — Робер се появи на вратата. — Пристигнали са мосю Ечеле и мосю Дантон. Както му е редът, аз ги въведох в Златния салон.
— Благодаря, Робер! — Жан Марк изтри внимателно устните си със салфетката, сложи я на масата и стана. — Моля те, предай на Мари, че трябва да опакова нещата на мадмоазел.
— Всичко ли?
— Всичко. — Жан Марк заобиколи масата и хвана Жулиет за лакътя. — Тя ни напуска завинаги.
Жулиет го погледна объркано.
— Те защо са тук?
— Защото им казах да дойдат. — Жан Марк я повлече като на буксир към сводестата врата. — Ела с мен! Би било неучтиво да ги оставяме да чакат. Сигурен съм, че такъв забележителен човек като Дантон не е свикнал да бъде разкарван преди закуска.
— Но защо си изпратил да ги повикат?
— Ами защото нощес аз самият взех някои решения. — Той отвори вратата към Златния салон. — Bonjour, господа! Благодаря ви, че дойдохте.
Двамата мъже се обърнаха към него.
— Вие знаехте, че щяхме да дойдем — рече Дантон. — Освен любопитството, което събуди у нас вашето настоятелно искане, вие ни предадохте радостната вест, че най-сетне можем да кажем сбогом на гражданката дьо Клеман. Ние вече два пъти давахме на дамата пропуск. Почти не смея да се надявам, че третият ни опит ще се увенчае с успех.
— Нейните куфари в момента се приготвят. — По лицето на Жан Марк просветна усмивка. — Но, моля ви, останете си на местата! Разположете се удобно, докато…
— Докато ни смъквате и ризата от гърба? — завърши сухо мисълта му Франсоа. — Кажете какво искате, Андреас!
— Естествено, на никого няма да смъкна нито ризата, нито кожата от гърба. — Жан Марк направи нарочно пауза. — Напротив, възнамерявам да сложа нещо в джобовете ви.
— Вие вече напълнихте джобовете ми с пари — отсече Франсоа. — Повече не ми трябват.
— Вас ви включих само от учтивост в разговора. — Жан Марк се обърна към Дантон. — Вие сте човекът, когото бих желал да вкарам в изкушение.
— Така ли?
— Вие сте благоразумен човек, който знае, че всичко в живота си има цена.
— Искате да ме подкупите ли?
— Да — призна Жан Марк без ни най-малко вълнение. — Но не така, че да се накърни вашата морална позиция като член на Конвента. Аз не съм толкова глупав, за да опитвам това. Мисля, че сте крайно угрижен от господството на якобинците в Конвента. Би ли ви харесало, ако купя достатъчно гласове от безпартийните членове на Конвента, за да ви обезпеча необходимото равновесие?