Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Какво търсиш тук по това време? — недоумяваше старият граф.
— Девън вкъщи ли е?
— Девън? Ти луд ли си? Не е излизала, откакто я изпрати дотук тази вечер.
— Не съм я изпратил.
— Сама ли се прибра? — попита лорд Харви намръщен неодобрително. — Скарахте ли се?
— Не… съвсем — заекна Уинстън, внимателно подбирайки думите си. — Тръгна си с братовчед ми.
— Херцогът на Гренвил? Не знаех, че Девън го познава.
— Твърде много неща не знаете — апострофира го Уинстън загадъчно.
— Не може ли да отложим разговора за сутринта? — попита графът и се прозина широко.
— Не, ваша светлост, не може да чакаме — настоя Уинстън и като избута възрастния човек, влезе. — Наложително е да разговарям с вас веднага.
Разбрал, че няма да се отърве, лорд Харви въздъхна уморено и го поведе към кабинета.
— Добре, ела, момчето ми, но бъди кратък.
Лорд Харви едва се настани в удобния стол зад бюрото и Уинстън изтресе:
— Дяволът отново я взе! Той направо е омагьосал Девън.
— Какви, за Бога, ги дрънкаш? — попита графът, озадачен от думите на Уинстън. — Нали братовчед ти е изпратил Девън до вкъщи?
— Точно това се опитвам да ви обясня! Братовчед ми и Диабло са един и същ човек. Херцогът на Гренвил е Диабло.
— Диабло? Пиратът? Той е в Лондон? Господи, колко е дързък! — разфуча се лорд Харви. — Но за Девън не си прав. Тя е горе в стаята си. И какво общо има братовчед ти с коравосърдечния разбойник? — Все още не напълно разбуден, лорд Харви не бе осъзнал думите на Уинстън.
— Нима не ме слушате, ваша светлост? Тайнственият херцог всъщност е пиратът Диабло. Възползвал се е от амнистията и се е върнал, за да си възвърне титлата. Предполагам обаче, че истинската му цел е Девън. Тази вечер тя веднага го разпозна и малко след като се видяха, двамата изчезнаха. Повече не се появиха на бала. Опасявах се отново да не я отвлече. Господ знае какво са правили, докато са били сами — подметна Уинстън.
— Проклет негодник! Няма да търпя подобно положение! — Графът си даваше сметка, че Диабло е съблазнил Девън отдавна и тя вече не е същата. — Сигурен ли си? Може пък да грешиш. Нали ти казвам — Девън се върна преди часове.
— Никога не съм бил по-убеден в нещо през живота си — увери го Уинстън спокойно. — Подозирам го откакто се появи тайнствено, след като го смятахме за мъртъв от години. Абсолютно неправдоподобно е прочут пират, пристрастен към приключения, да приеме амнистия и да се върне към живота на английски благородник, съобразявайки се с всички ограничения, наложени от обществото.
— Мислиш… Мислиш, че се е върнал за Девън? — Лорд Харви сложи ръка на сърцето си, защото остра болка спря дъха му. Не можеше отново да загуби Девън. Не и в лапите на мъж без морал, и с черно като репутацията му сърце.
— Сигурен съм. Един човек ми разкри самоличността на Кит и даде да се разбере какви са намеренията на Диабло спрямо Девън — ще я използва, за да задоволи животинската си похот към нея. Как би могла да се спаси от падение, ако той й сложи ръка? Искате ли дъщеря ви да бъде озлочестена от мъж, натрупал богатството си чрез плячкосване? Какво ще стане с Девън, когато й се насити? Един ден той ще си потърси млада невинна съпруга и мога да ви уверя, няма да е Девън.
Очернил репутацията на Кит най-безсрамно, Уинстън зачака реакцията на лорд Харви.
Обикновено червендалесто, лицето на лорда сега бе пребледняло. Обичаше Девън прекалено много, за да позволи да я види озлочестена и унизена от пират. Нямаше да го допусне. По-скоро би убил Диабло.
— Не — повтори той на глас, — няма да го допусна. Ще сторя всичко необходимо, за да държа Девън настрани от този порочен мъж.
— Нека да ви помогна — помоли Уинстън услужливо. — Съставил съм план, но не мога да го осъществя без вашето съдействие.
Болката в гърдите му бе ужасна, но не дотам, че да замъгли острия ум на лорд Харви.
— Да чуя плана ти. Не искам отново да изгубя Девън.
Хвърляйки внимателен поглед към затворената врата, Уинстън се намести по-близо до графа.
— Помогнете ми да отведа Девън там, където Диабло няма да я намери. Като останем сами, ще успея да й върна здравия разум. Дори, когато се върнем — похвали се той, — може да носи в утробата си първия ви внук. — Недоверчивият поглед на лорд Харви го накара да добави: — Разбира се, преди това ще се венчаем.
— Ще държиш Девън против волята й? — зачуди се графът. — Няма да ти е лесно.
— Мога да го направя с ваша помощ. Ако се качи в каретата при мен, няма да има връщане. Ще се появим в Лондон, след като се венчаем и изконсумираме брака. Ще уговоря Девън да стане моя съпруга, само да я измъкна от влиянието на братовчед ми.