Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Кит си наложи да се поуспокои: събра прислугата, представи се като съпруга на Девън и даде нарежданията със строг, не търпящ възражения тон. Бяха изпълнени незабавно. Поведението му не остави у никого ни най-малко съмнение, че именно той е херцогът на Гренвил и следва да му се подчиняват. Но когато Кит ги запита накъде е тръгнала Девън същата сутрин не получи отговор. Той хвърли поглед към лорд Харви и се върна у дома, за да се отпита да разреши загадката. Ако се наложи, ще претърси цял Лондон, но ще открие жената, която обича. Междувременно ще бди над графа ден и нощ, докато възрастният мъж не възвърне ума си. Най-важното бе да открие Девън и да я пази до края на дните си. Любов като тяхната се случва веднъж в живота и няма да допусне нещо или някой да ги раздели.
Глава деветнадесета
Докато каретата се движеше по изровения, набразден от дълбоки коловози път, Девън усещаше единствено друсането, устата й горчеше от вкуса на някаква отвратителна напитка, която наливаха в гърлото й от време на време пряко волята й. Всеки път, когато почти успяваше да се съвземе, горчивата течност я потапяше отново в несвяст. Само веднъж остана достатъчно дълго в съзнание, но с твърде размътена глава, за да осъзнае какво точно разбира под „болестта на милейди“ изпълнената със съчувствие прислужничка в някакъв хан, която й помогна да си легне. След поредната доза от „лекарството“ Девън отново потъна в бездънна яма. Прекалено объркана и безпомощна, тя не бе в състояние да потърси спасение.
По този начин минаха още две нощи. Най-накрая Девън се събуди с пояснено съзнание и откри, че се намира в непознато легло в непозната стая. Плъзна ръце по корема и с облекчение усети леката издутина — значи бебето е невредимо, помисли си тя. Предпазливо се надигна да седне, успя да преглътне жлъчната течност появила, се за кой ли път в гърлото й и се опита да се пребори със световъртежа, който заплашваше да я потопи отново в тъмнина.
Залитайки, Девън едва се задържа изправена на крака, но все пак се справи и изчака главата й да се избистри, а зрението да се възстанови. Порцелановата кана в другия край на помещението, която обещаваше да утоли жаждата й, я привлече като магнит. Оказа се празна! Успя да задоволи друга неотложна потребност, когато намери нощно гърне под леглото. Обзелата я решителност придаде сили на треперещите й крака и тя стигна до вратата, която се отвори, преди да докосне дръжката.
— Будна си, слава Богу!
— Този път прекали, Уинстън — посрещна го Девън разгневено. — Защо ме упои и ме довлече тук? Татко ще ти съдере кожата!
— Може и да се изненадаш, но действах с негова помощ — отговори Уинстън невъзмутимо. — Той е напълно съгласен с мен: трябваше да те откъснем от пагубното влияние на братовчед ми. Знаеш как лорд Харви ненавижда Диабло и такива като него.
— Татко знае за Диабло? — стресна се Девън. — Как е разбрал? Исках аз да му съобщя за Кит.
— Изпреварих те — лукаво се ухили Уинстън. — Мислех ти доброто. В течение съм на твоите фантазии, че си влюбена в Диабло — или Кит, както го наричаш, но той е известен пират, развратник и убиец. Сметнах за редно баща ти да узнае истината.
— Но ти откъде знаеш? — не преставаше да се гневи Девън. В следващия миг отговорът й просветна: — Скарлет! Трябваше да се досетя. Тази жена ме ненавижда. Винаги е желаела Кит.
— Не е важно кой ми е казал, важното е, че узнах истината навреме, за да те предпазя от позора. Баща ти ми помогна да те отведа на място, където Кит няма да те открие. Графът очаква от нас да се върнем като съпруг и съпруга.
— Татко ми е дал упойка? — едва си пое дъх Девън, думите й бяха пълни с недоверие. — Не. Той не би направил подобно отвратително нещо. Той ме обича.
— Точно затова го стори. Прекалено много те обича, за да остане ням свидетел как зъл човек като Диабло те съсипва. Братовчед ми може и да е херцог, но миналото му никога няма да му позволи да води почтен живот или да се върне в обществото. Само ще се възползва от теб после ще те захвърли.
— Не, твърде много грешиш относно Кит. Той ме обича и аз го обичам. Очаквах го да дойде вкъщи и да обясни всичко за нас двамата на татко, но ти провали всичко. Защо постъпи така, Уинстън?
— За да те спася, разбира се — излъга Уинстън, без да му трепне окото. — Ти ще се омъжиш за мен, Девън, не разбираш ли? Баща ти очаква да се венчаем, преди да се върнем. Докато не склониш да станеш моя съпруга, няма да мръднеш оттук. Не ме интересува колко време е нужно. Ще ме обикнеш, след като изхвърлиш братовчед ми от ума и сърцето си. Не съм чак толкова лош. Нали някога бе склонна да се оженим?