Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Прибираш се с мен, скъпа — обяви Кит, а ръцете му обгърнаха собственически крехкото тяло на Девън. — Страх ме е, че отново ще те изгубя, ако не си пред очите ми. Стана ти навик да ме зарязваш, щом си обърна гърба.
В тона му имаше известно порицание и тя се размърда в обятията му, за да го погледне в лицето.
— Не исках да те зарязвам, но Уинстън заплаши да обстреля селището, ако не тръгна с него. Не можех да допусна трагедията да се повтори.
— Проклет негодник! — не се стърпя Кит. — Бях прекалено мек с него. Нямаш представа какви страдания съм преживял заради братовчед си. Мисълта, че ти ме захвърли с такава лекота, почти пречупи духа ми. Написах писмото в момент на унищожително отчаяние. Имаш ли представа колко пъти съм съжалявал за прибързаните си действия.
— Не ти е трябвало много време да потърсиш утеха при друга — обвини го Девън, настръхнала гневно. — Откога сте заедно със Скарлет?
— Не сме били „заедно“ — отхвърли обвинението той. — Поне не в смисъла, който влагаш. Придружих я на бала тази вечер само за да я въведа в обществото. Скарлет прие амнистията и се представя за богата вдовица. От деня, в който те видях за първи път, не съм пожалвал друга жена. Обичам и искам единствено теб. Откакто се появи в живота ми, не съм бил с друга.
— О, Кит, обичам те — възкликна Девън, трескаво търсейки начин как да му съобщи за детето. — Толкова бях нещастна при мисълта, че никога повече няма да те видя. Искам да знам как и защо си изчезнал преди години и защо не си се върнал да си потърсиш онова, което по право ти принадлежи.
— Историята е дълга и не особено приятна.
— Моля те, Кит. Дължиш ми едно обяснение.
— Баща ми почина, когато бях още хлапак и чичо ми, бащата на Уинстън, стана мой настойник. Нямах представа, че е ламтял да присвои титлата и имота. — Кит облиза пресъхналите си устни, припомняйки си разочарованието от измамата. — Двама наети от чичо ми мъже ме отвлякоха. Имаха заповед да ме убият, но се оказаха прекалено алчни и ме продадоха на жесток морски капитан срещу обещанието никога да не ме пусне на брега.
— Божичко! — едва успя да пророни потресена Девън. — Уинстън знаел ли е за… това?
— Твърди, че не, но едва ли. Баща му почина и вече, няма кой да разбуди тайната.
— Продължавай — насърчи го Девън. — Как стана Диабло? Защо не се върна в Англия?
— Служих на кораба при ужасни условия в продължение на десет години, преди да ни нападнат пирати. Предпочетох да се присъединя към екипажа на Черния Барт, вместо да загина преждевременно. Бях млад и силен и моряците ме възприеха като безспорен лидер. Не издържаха повече на жестокостта на Черния Барт и ме поканиха да участвам в бунта срещу него. Приех. Превзехме кораба след кървава битка и ме избраха за капитан, черния Барт бе мъртъв, а аз приех името Диабло, за да скрия самоличността си.
— Можеше да се върнеш в Англия — обади се Девън.
— Да, но опиянението от приключенията и вълненията бяха прекалено големи, за да се откажа от тях. Бях на двадесет и три, и за пръв път контролирах живота си. Да си възвърна полагаемото ми се място като херцог на Гренвил не ми изглеждаше особено съблазнително. Цели пет години бях Диабло и не съжалявам нито за миг. А после срещнах жената, която обикнах повече от живота си, повече от приключенията и богатствата, повече от свободата да бродя по моретата. Влюбих се, скъпа, и животът ми вече не бе същият.
— В сърцето ми се надига такава тъга за онова младо момче замислено — прошепна Девън. — Но животът му отсега нататък ще бъде по-различен. Кълна се, че ще те направя щастлив, любов моя.
— Ти вече го стори, скъпа — обяви Диабло тържествено.
Девън реши, че е настъпил момента да съобщи на Кит за детето.
— Има нещо…
— Кокали Господни! Скъпа, ще говорим по-късно, у дома. Има да обсъдим още много неща, но изгарям от нетърпение да те взема отново в обятията си и да останем насаме. Хайде, облечи се.
Думите на Кит я върнаха към действителността. Девън призна пред себе си, че сега не е нито времето, нито мястото да му съобщи за детето, но същевременно прецени като невъзможно да отиде направо в Линли.
— Кит, все още не мога да се прибера при теб — въздъхна тя със съжаление. — И двамата дължим обяснение на татко. Достатъчно го разочаровах напоследък. Как да изчезна отново без думичка?
— Но ти няма да изчезнеш, скъпа, а ще си с мен.
Мисълта за още една раздяла, макар и кратка, му се струваше непоносима.
— Моля те, Кит. Опитай се да ме разбереш — увещаваше го Девън. Обърна се, та той да закопчае роклята й на гърба. — Татко вече не е млад. Не е добре със здравето. Позволи ми да го подготвя. Утре заедно ще му кажем. Ела на обяд.