Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Отвлечен? По нареждане на бащата на Уинстън? И трябва да ти повярвам?
— Говоря самата истина. Кралят ми повярва, а Уинстън, макар и след години, призна за стореното. Също така е истина, че обичам Девън с цялото си сърце и душа.
— Ако казваш истината, значи съм постъпил изключително несправедливо с Девън и теб — произнесе графът бавно, като едва дишаше. — И ако поведението на Девън през последните няколко седмици са някакъв знак, мога със сигурност да заявя, че тя също те обича.
Кит се усмихна и усети как малко се поуспокоява.
— Девън е моят живот — призна той. — Ако не беше тя, нямах причина да се завърна в обществото, което ме отхвърли.
— Какви намерения имаш спрямо Девън? — попита графът все още не достатъчно убеден, но вече гложден от съмнения, за коварната постъпка на Уинстън. Нима като последен глупак даде доброволно дъщеря си в ръцете на човек, воден единствено от личните си егоистични интереси? На мъж, допуснал да се замеси в убийството на по-младия си братовчед?
— Намеренията ми — отвърна Кит с готовност — са Девън да заеме полагаемото й се място на херцогиня и моя съпруга.
— Съпруга! Но…
Графът се опита да се изправи, ала не успя.
— Женени сме от месеци. Церемонията бе законно извършена от пастор в Корнуол и записана в регистрите. Заради Девън напълно се отрекох от предишния си начин на живот и приех амнистията. А сега, ваша светлост, бъдете така добър да ми съобщите къде е съпругата ми…
Лорд Харви отвори устата, за да каже нещо, от гърлото му обаче излязоха само задавени звуци.
— Ваша светлост, какво ви е? Болен ли сте? — разтревожен, Кит коленичи до възрастния човек и се опита да разбере нещо от нечленоразделния брътвеж на графа.
— Уинстън…
Това бе единствената дума, която Кит успя да долови — тръпка на лошо предчувствие пробяга по гърба му.
— Девън с Уинстън ли е?
Поразеният граф успя да кимне почти незабележимо — това бе отговорът на въпроса, зададен от Кит.
— Къде са? Къде я отведе?
Със сгърчени пръсти лорд Харви се хвана за сърцето и припадна в ръцете на Кит. Без да се замисля, Кит го понесе нагоре по стълбището, за да намери легло. На минаване край изумения иконом подметна през рамо:
— Бързо! Извикай лекар. Животът на графа зависи от бързината, с която ще то доведеш.
— Ще оживее ли, докторе? — попита Кит, когато лекарят дойде при него в библиотеката. — Какво му е?
Тъй като не познаваше Кит, лекарят не бе склонен да му се довери, но младият мъж изглеждаше така искрено загрижен. Накрая все пак се реши:
— Графът е получил сърдечен удар. При последния преглед го предупредих за такава опасност — оплакваше се от остри болки и недостиг на въздух. Обърнах му внимание, да не се вълнува най-малко, защото… — той сви рамене и погледна Кит безпомощно.
— Ще се възстанови ли? — попита Кит.
— Направих всичко по силите си. Сега нещата са в Божиите ръце. Времето ще покаже. — Той погледна с любопитство младия мъж. — Кой сте вие, сър?
— Зетят на графа — отвърна Кит без колебание. — Кристофър Линли, херцог на Гренвил.
— Вие сте женен за Девън?! Смятах, че тя и Уинстън…
— Венчахме се преди месеци. Запознахме се малко след като тя… напусна Лондон.
— Да, разбирам… Извинете… Не знаех… — след като стоеше пред благородник, тона на лекаря коренно се промени.
— Кога ще мога да разговарям с графа? — попита Кит нетърпеливо. Той не виждаше как ще спаси Девън от машинациите на Уинстън, ако лорд Харви не се съвземе достатъчно, за да му каже, къде е отведена.
Докторът тъжно поклати глава.
— Графът няма да дойде скоро в съзнание. Поради силните болки се наложи да го упоя и ще продължавам да го правя, докато не се убедя, че е вън от опасност. Може да отнеме седмици.
— Седмици! — избухна Кит. — Невъзможно е да чакам толкова дълго! Абсолютно наложително е да говоря с него в момента, когато отвори очи.
— Съмнявам се дали ще ви помогне. Известно време след като дойде в съзнание, ще е лишен от говора си или ще приказва несвързано. Къде е съпругата ви, милорд. В момент като този трябва да е при баща си.
— Девън… е при роднини извън града — изтърси Кит първото, което му хрумна. — Ще се погрижа за графата и за изпълнението на всичките ви указания. До него неотлъчно ще има човек.
— Чудесно — кимна лекарят. — Оставих лекарства и дадох инструкции на госпожа Гивънс, икономката. Ще минавам два пъти дневно, а ако се наложи и по-често.
След като той си тръгна Кит изпадна в паника. Как ще открие Девън, ако графът не проговори? Ами ако умре? Тогава никога няма да узнае къде я е отвел Уинстън. Кокали Господни! Едва издържаше. Ако се наложи лично ще се грижа за графа, докато се възстанови, закле се пред себе си Кит.