Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Веднъж опита и не успя — напомни лорд Харви скептично.
— Нима ще дадете Девън на Диабло без битка? — полюбопитствува Уинстън злорадо. Фалшивата му загриженост целеше да ужаси лорд Харви, за да получи съдействието му. Не биваше да се провали. Уинстън се страхуваше от възмездието на Скарлет почти толкова, колкото и от Кит. Стига лорд Харви да му помогне да отведе Девън, Скарлет ще има време да плени сърцето на Кит. Ако някой можеше да го стори, това със сигурност е Скарлет.
— Божичко! Не, дяволът няма да я получи! — реши графът и удари с юмрук по бюрото, за да придаде допълнителна сила на думите си. — Какво трябва да направя?
Гласовете им се снишиха заговорнически. Уинстън убеди лорд Харви да придума Девън да се качи в каретата, която ще я чака пред вратата рано сутринта, на практика — след няколко часа. После той ще я отведе в рядко навестяваната ловна хижа на рода Линли близо до Пензанс в отдалечения Корнуол. Преди да тръгне, остави на графа мускалче с кафеникава течност срещу болка — някога, когато си счупи крака, му я предписа лекар. Все още имаше доста от тинктурата.
Лорд Харви се отпусна на стола и зарови сивокосата си глава в треперещите ръце. Трябваше ли да стигне до предателство към собствената си плът и кръв, за да запази Девън? Дали постъпваше правилно? Уинстън, макар и мекушав, все пак е по-добра партия за обичаната му дъщеря, отколкото безскрупулния пират. След като се омъжи за Уинстън, Диабло — пък бил той и херцог на Гренвил — няма да посмее да я преследва.
Ужасна болка го преряза през гърдите и лорд Харви се скова, а по бледото му лице изби пот. Мина време преди дишането му бавно да се възстанови, болката отшумя достатъчно, за да успее да стигне до леглото, където прекара остатъка от тази наситена със събития нощ.
На следващото утро Девън се събуди рано, с леко сърце и изпълнена с радостни предчувствия. След няколко часа ще пристигне Кит, ще се разбере с баща й тя ще заживее живота, за който винаги бе бленувала, с обичния от нея мъж. Замечтан израз пробяга по красивите й черти, докато се къпеше, облече се и слезе за закуска.
— Татко, станал си рано — изчурулика Девън щастливо. — Толкова се радвам. Искам… — изведнъж тя забеляза восъчното му лице и напрегнатите черти и я обзе безпокойство. — Татко, ти не си добре! Какво ти е?
— Не, дъще. Добре съм — не се предаваше графът и успя да се усмихне едва-едва. — Радвам се да те видя толкова рано. Трябва да свърша нещо и ми е нужно твоето присъствие.
— Разбира се, татко — съгласи се Девън охотно, — стига да се върнем вкъщи по обяд. Поканила съм гости… и искам да споделя нещо с теб. Но може да почака.
Графът знаеше кого точно е поканила и бе твърдо решен Девън да не е вкъщи, когато Диабло пристигне. Отбягвайки доверчивите очи на Девън, той кимна:
— Ще се върнем доста преди това. — Лъжата го измъчваше, но смяташе, че обстоятелствата го налагат. — Хайде закуси, мила моя. Кифличките са чудесни.
С апетит на безгрижен човек Девън натрупа в чинията от разнообразните блюда, подредени на страничния бюфет. Междувременно графът й наля чай. Девън му се усмихна благодарна и се зае с храната, без да подозира с какви терзания пристъпва той към ужасната крачка, само и само да предпази единственото си дете от злочестина и провал. Девън се нахрани, допи последните капки чай и се облегна на стола.
— Готова съм, татко.
— Вземи си пелерината, мила моя, а аз ще проверя дали каретата чака. Наредих да я приготвят.
Лорд Харви, се опита да стане, но не успя. Усилието се оказа прекалено голямо.
— Може би е по-добре да отложим за друг път — предложи Девън, силно загрижена от очевидната слабост на баща си.
— Не, добре съм. Наистина. Бягай да се облечеш. Ще те чакам на вратата.
Целувайки го по челото, Девън излезе от стаята твърдо решена да повика лекар, щом се върнат.
Лорд Харви се надигна някак несигурно, но стигна до вратата, надникна през страничния прозорец и видя наетата от Уинстън карета да чака при бордюра. Обзе го чувство за вина и в един миг бе готов да се откаже от начинанието. Но мисълта дъщеря му да попадне в престъпните ръце на Диабло върна решимостта му. Въздъхна угрижено и зачака появата на Девън.
Дълбока бръчка проряза челото на младата жена — докато вземаше пелерината от гардероба и я намяташе на раменете си я обзе странна умора, краката й омекнаха, налегналата я слабост ставаше все по-осезаема. Спря на площадката на стълбището, загледа се надолу и здраво стисна перилата, докато се мъчеше да разчисти необичайното жужене в главата си.
Ръката й неволно посегна към корема. Дали не е от бебето? Но нищо тук не я болеше, значи с детето всичко е наред. Може би и тя, и баща й се поболяваха? Докато стигна до входната врата, където лорд Харви я чакаше, пред очите й притъмня, коленете й се разтрепериха и тя едва се задържа права. Графът забеляза неразположението й и я хвана под ръка, за да я изведе, лицето му имаше каменно изражение. Наистина ли се готвеше да стори това?