Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Татко — обади се Девън. — Може би е по-добре да ти останем у дома. Чувствам се някак… странно.
— Глупости! — развика се графът. — Ще ти мине от чистия въздух.
Девън отдаде прилошаването на бременността, макар и неохотно, се съгласи с баща си и се облегна на рамото му, докато той й помогна да слезе по стълбите към спрялата карета. Изведнъж Девън изпита тревожно предчувствие, че нещо не е наред.
— Това не е твоята карета, татко. Къде е гербът?
— Каретата е наета, Девън. Моята е на поправка — успокои я бързо графът. — Хайде, мила моя.
Докато й помагаше да влезе в купето, чувството му за вина стана непоносимо. Правилно ли постъпваше? Наистина ли бе за доброто на любимата му дъщеря? Щеше ли да му е благодарна един ден, че я е спасил от пагубната за репутацията й връзка, която на всичкото отгоре щеше да разбие сърцето й? Или щеше да го презира за намесата в живота й? Изтерзаният граф посегна да я дръпне назад и да я скрие в обятията си, ала карета потегли рязко и Девън се озова в стегнатата прегръдка на Уинстън.
— Татко! Помощ!
— Моля те да ми простиш, дъще! Обичам те!
Пред очите й притъмня и тя пропадна в мрак като смъртта.
С препълнено от щастие сърце Кит пристъпи към парадния вход на Чатам Хаус. Най-накрая светът щеше да узнае, че Девън е негова съпруга. Последната нощ бе най-дългата в живота му. Безброй пъти повтори на глас и наум думите, които щеше да изрече пред бащата на Девън — най-после остана напълно доволен: все пък графът имаше доста основания да не го хареса. Надяваше се да го убеди как е скъсал с тъмното си минало на омразния пират — страшилище и сега е уважаван член на обществото. Почука на вратата и за кураж си каза, че мнението на графа в крайна сметка няма особено значение, защото щеше да отведе Девън с или без одобрението на баща й.
Кит съобщи на достолепния иконом желанието си да разговаря с лейди Девън и бе потресен от отговора му за нейното отсъствие. Побиха го странни тръпки, а интуицията му подсказа, че нещо въобще не е наред. Поиска да види графа. Прислужникът, чието око дори не трепна от името и титлата на посетителя, бързо го въведе в библиотеката.
— Значи ти наистина си Диабло. Ти си негодник, сър, и съблазнител на млади момичета. Ако търсиш дъщеря ми — тя не е тук. С известен късмет успях да я отпратя там, където пагубното ти въздействие не може да я достигне.
Кит се извърна рязко и видя нисичкия червендалест граф, застанал на прага, откъдето го наблюдаваше с неприкрита омраза. Лорд Харви се облегна на касата на вратата, а по лицето му се изписа очевидна болка.
— Съжалявам да чуя, че мислите така, ваша светлост — отвърна Кит спокойно. — Прав сте да не ме обичате, но смятам да поправя положението.
— Никога! — възрази разпалено графът. — Онова, което направи и продължаваш да правиш с дъщеря ми, е непростимо.
— Мога ли да поговоря с Девън. Сигурен съм, тя…
— Казах самата истина — тя не е тук — повтори лорд Харви.
— Тогава ще почакам — обяви Кит решително.
— Може да не се върне месеци наред.
— Какво! Това е невъзможно! Девън ме покани тук днес по много специален повод. Надявахме се да ви обясним нашето положение и да получим благословията ви. Дадоха ми амнистия и съм твърдо решен да се съобразявам със законите на обществото. Надявахме се да бъдете не по-малко великодушен от краля, който ми възвърна всичко, принадлежащо ми по право, но бях подло ограбен.
— Искаш прекалено много. Как да ти простя онова, което направи с дъщеря ми? — развика се графът. — Какво ще кажеш за погубените невинни хора, за обезчестените беззащитни жени, за ограбените от теб и твоите хора кораби?
— Никога не съм изнасилвал жени и докато бях капитан, съзнателно избягвах убийството на невинни хора — защити се Кит. — Не отричам, че съм задигал корабни товари, но не станах пират по свое желание. Докато аристократите, към които по право принадлежа, тънеха в охолство, аз бях презрян слуга на кораб при жесток господар. Възмъжах през годините, прекарани в труд и подложен на унижения. Девън е единственият светъл лъч в живота ми от момента, когато наети от чичо ми убийци ме отвлякоха от дома. Той бе алчен човек и присвои богатството ми за себе си и сина си.
Смаяният лорд Харви се отпусна на стола, по лицето му се четеше колко е потресен.