Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Засрамена, тя се зарови в омайващата влажност на гърдите му — стараеше се да не мисли какво бе изпитала и направила.
— Не се срамувай, скъпа — прошепна Кит, а дъхът му нежно погали бузата й. — Обожавам страстта ти. Никога не се променяй.
Скарлет не остана да наблюдава как Кит и Девън се наслаждават на любовта си. Щом ги зърна, че се свличат на земята, бързо се върна в къщата и започна да търси Уинстън. Откри го в горния край на стълбището заедно с Фреди Смит. В свойски преплетените им ръце тя различи нещо повече от приятелство. Житейски обиграната Скарлет се усмихна лукаво. Изчака двойката да се раздели — Фреди се запиля нанякъде, а Уинстън се спусна по стълбите твърде благопристойно. Тя го пресрещна.
— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя, стряскайки Уинстън с напрегнатия си тон. — Насаме.
— Разбира се, лейди Льо Фо — прие той силно озадачен. — Но първо да открия Девън. Не бих желал да си помисли, че съм я зарязал.
— Няма да я намериш. Не е в къщата — осведоми го Скарлет. — Къде може да поговорим необезпокоявани?
— В библиотеката — подсказа Уинстън, схващайки важността на въпроса и я поведе към задната част на къщата.
Влязоха в празната библиотека. Преди Уинстън да зададе какъвто и да е въпрос. Скарлет изстреля.
— Те са заедно, нали се досещаш?
— Какво? За кого говориш?
— Става дума за братовчед ти и годеницата ти.
— Не е възможно! Та те току-що се запознаха — възкликна разпалено Уинстън. — Да не би Кит да досажда на Девън? Ще плъзнат клюки. Къде са? Трябваше да се досетя. Кит е способен да ми изиграе подобен номер. Не му ли стига титлата?
— Боже Господи, ама ти не си особено умен, а? — Уинстън я погледна обидено, а тя продължи: — Само преди минути ги видях в овощната градина здраво вкопчени един в друг. Ако се бях задържала още миг и щях да стана свидетел как се съвкупяват на земята като животни.
Уинстън пребледня.
— Предположението ти е абсурдно. Девън не би постъпила така. А и ти повтарям двамата току-що се запознаха.
— Уинстън, ти си или невероятно наивен, или доста глупав — изсумтя Скарлет. — Не мога да повярвам, че не знаеш нищо за Кит, като се имат предвид роднинските ви връзки.
— Какво да знам? От години го мисля за мъртъв. Появи се съвсем наскоро, претендира за титлата и имота. Ако си в течение на нещо, което не ми е известно, е по-добре да ме уведомиш.
— Чувал си за пирата Диабло, нали? — полюбопитствува Скарлет.
— Разбира се! Кой не е чувал? Но какво общо… — изведнъж той схвана. — По дяволите! — изруга той. — Трябваше да се сетя! Та Кит се върна богат като Крез, но отказа да сподели, как е живял през последните петнадесет години. — Замълча, а умът му работеше трескаво. Мисълта, която му хрумна, изцеди всичката руменина от лицето. — Ако Кит е Диабло, то тогава той и Девън са… любовници! Дяволите да го вземат! Няма да го допусна! Разорен съм! Зестрата й ми е нужна, за да не попадна в затвора за дългове. Още преди да загубя титлата, кредиторите ме бяха погнали. Представяш ли си какво ме чака сега?
— И какво възнамеряваш да правиш? — продължи да разпитва Скарлет безжалостно. — Диабло и Девън очевидно са подновили… незаконната си връзка.
— Ами ще… ще… — Уинстън не успя да довърши изречението. Очевидно не бе в състояние да се мери по сила и ум с братовчед си, по никакъв начин нямаше да успее да измъкне Девън от ръцете му, ако Диабло я искаше. А и каква роля изпълняваше Скарлет в цялата история? Откъде знае толкова много за пирата? Явно далеч не само загриженост към особата на един разорен благородник я тласка да бъде сега тук. — Защо ми разказваш всичко това?
Скарлет прониза Уинстън със зъл поглед.
— Копнея да стана херцогинята на Гренвил. Искам Диабло или Кит, или както щеш го наричай. Винаги съм го желала. Бяхме любовници, преди да се появи Девън. Приех амнистията, само и само да последвам Диабло в Лондон.
— Ти си пират? — зяпна Уинстън от изненада.
— Да, но вече всичко е минало. Сега съм дама и достатъчно богата, за да бъда приета от обществото.
— Какво искаш от мен? — не се стърпя Уинстън. — Доколкото знам Диабло е безмилостен убиец и взима всичко, което пожелае. А той красноречиво доказа, че иска Девън. Само глупак ще се опита да отнеме от Диабло нещо, което той смята за свое.
— Страхливец! — не се стърпя Скарлет.
— Освен ако… — продължи замислено Уинстън.
— Освен ако… — погледна го насърчително Скарлет.
— … отида при краля и му разкажа за Кит. Тогава той…
— … нищо няма да направи. Ти си пълен глупак! — сряза го Скарлет. Кралят знае всичко за Диабло. Не разбираш ли? Вече няма абсолютно никакво значение кой е той! Получил е амнистия и няма как да го съдят за пиратство.