История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
В Съединените щати никога не е имало хиперинфлация както в Германия или Боливия, но и там се е наложила определен вид инфлационна култура. Така например в периода на ускорена инфлация през 70-те години недвижимата собственост е предпочитано убежище за много американци от средната класа, които желаят да се отърват от бързо обезценяващите се пари. Това бягство от парите стига дотам, че хората са готови да вземат големи заеми при висока лихва, за да превърнат всичките си налични средства в жилище, а после да гледат как това жилище увеличава стойността си на фона на бързото обезценяване на долара.
Инфлацията до такава степен се е превърнала в постоянен елемент от икономическия пейзаж на двайсети век, че за повечето хора тя е нещо като природно образувание, а не творение на правителствата. Днес е трудно да се повярва, че през по-голямата част на деветнайсети век и началото на двайсети цените на повечето стоки всъщност са спадали непрекъснато. Извън периодите на война и някои други, нетипични за деветнайсети век кризи потребителските стоки са се произвеждали все по-евтино с помощта на машини, а с подобряването на транспортната инфраструктура цените са спадали още повече, тъй като валутите са останали фиксирани към златния или сребърния стандарт. В течение на четвърт век след Гражданската война в САЩ цените на промишлените стоки са спаднали средно с 60%, а в някои области като текстилната индустрия — с още по-голям процент. Повечето стоки в света през 1900 г. са били по-евтини, отколкото през 1800. През 1897 г. с един долар е можело да се купи 43% повече ориз, 35% повече фасул, 49% повече чай, 51% повече печено кафе на зърна, 114% повече захар, 62% повече овнешко, 25% повече свинско, 60% повече свинска мас и масло и 42% повече мляко, отколкото преди 25 години, през 1872 г.
Докато непрекъснато спадащите цени са определящото икономическо явление през ерата на индустриализацията, при което все повече стоки са ставали достъпни за все повече хора, през двайсети век основният икономически проблем е непрестанното обезценяване на валутите. Съотнесени една с друга, някои национални валути, като например германската марка или японската йена, успяват през втората половина на двайсети век да задържат или дори да увеличат стойността си, докато други — руската рубла, италианската лира и мексиканското песо — се провалят катастрофално. Въпреки тези различия общата тенденция и при най-силните валути е тяхното обезценяване. Дори марката и йената — двете най-силни световни валути — в края на периода са загубили голяма част от стойността си спрямо неговото начало. Едно след друго правителствата се изреждат да манипулират системата, допускайки постепенен, но необратим спад в стойността на националните си валути. Това действие, което по същество представлява скрито облагане с данъци, донася временна изгода на управляващите, но на цената на огромни щети за гражданите, на тяхната непрестанно повишаваща се зависимост от парите за икономическото им оцеляване.
В началото на двайсети век обменните курсове между основните валути на Европа и Америка са толкова стабилни, че кредитната банка „Америкън Експрес“ отпечатва върху пътническите си чекове номинал в долари и еквивалентна стойност в дванайсет европейски валути. По същото време пътуващите не можели да си представят, че при запланувано посещение в дадена страна те няма да знаят предварително обменния курс на своята валута спрямо местната. През 1919 г. обаче, когато световните валути още не са се съвзели от военновременната финансова нестабилност, „Америкън Експрес“ се отказва да печата валутните курсове върху пътническите чекове, като вместо това започва да обозначава текущите обменни курсове на специални табла в клоновете си.
В демократичните общества политиците избягват открито да повишават данъците, понеже се страхуват от гнева на избирателите. Те се възползват от инфлацията и произтичащата от нея девалвация на националната валута, които по същество представляват скрит данък. Правителството пуска в обръщение повече пари, които политици и бюрократи да изразходват за покровителствани от тях проекти. Тези допълнителни парични маси обаче полека-лека подкопават националната валута и намаляват жизнеността на икономиката. Според Уилям Грайдър, специалист по история на Федералния резерв на САЩ:
„Многократното възникване на инфлационни спирали показва само едно: че главният източник на тези неблагополучия не е икономически, а политически — той е в решенията на правителството и по-конкретно в онези решения, които правителството отказва да приеме.“
На пръв поглед може би изглежда, сякаш инфлационният данък важи еднакво за всички, доколкото всеки човек използва пари; по тази логика дори може да се предположи, че този данък се отразява най-много на тези, които имат най-много пари. Истината е много различна. Инфлационният процент е чисто и просто един цифров индекс, но той представлява усреднена стойност, обхващаща много различни съдби и житейски обстоятелства. При изчисляване на този индекс се взимат данни от милиардери и просяци и именно тук се крие голямата му несправедливост.