Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Никоу прихна да се смее, когато Пейдж дойде при него. За нейна най-голяма изненада той хвана ръцете й в своите. Докосването му бе топло, но тя се разтрепери.
— Знаете, че не трябва да правите така — каза той.
— Да правя какво?
— Да се тревожите за мен.
— Въобще не се тревожа за вас — каза тя и повдигна брадичката си с негодувание. Тя напразно се опитваше да се отскубне от него, когато ръцете му още по-здраво я стиснаха.
— Само за другите. Тук съм да ви накарам за последен път да се вслушате в разума си. Никой не е против да танцувате на бала с всички принцеси на света. По десет пъти с всяка, ако искате. Но с тези разгневени граждани, които Едуард непрекъснато настройва срещу вас, само ако оповестите, че ще се ожените за обикновена жена, всичко мигновено ще утихне. — Тя извърна погледа си от неговия. — Подходяща обикновена жена, разбира се. Може би Сюзън. Или може би някоя от туристките.
— Моят народ просто не разбира. Ако бях оповестил, че ще се женя за обикновена жена, щяха ли всички тези туристи да се съберат тук?
— Разбира се, ако бяхте казали, че булката ще бъде една от тях. Вижте колко много отзиви получихте за състезанието. Участието на публиката винаги помага. И ако това участие означава принц като награда, ами…
Студенината в смръщената му гримаса можеше да замрази дори Хадес. Тя със сигурност бе накарала Пейдж да се запита дали не бе по-добре да внимава какво говореше.
— И тогава какво? — попита Никоу. — Може и да има много аплодисменти за сватбата, но кой би посетил тази малка страна само за да види принца и незнайната му булка? Освен ако не искате да обещаете, че публиката ще участва и на медения ми месец.
Само ако публиката беше тя, помисли си тъжно Пейдж. И той беше прав: кой щеше да продължи престоя си само за да види една никому неизвестна булка? Никой. Ако не друго, действителността трябваше да я предпази от дълбокото разочарование. Тя внимателно издърпа ръцете си от Никовите и се обърна към рова. Крякащите гъски все още цапаха с плавници по затревения бряг. Лебедите се носеха по повърхността на водата и протягаха дългите си извити шии.
— Една принцеса ще продължи да привлича туристите в страната — продължи Никоу. — А освен това тази връзка може да ни донесе и финансова помощ. Не съм горделив, когато се отнася до моята страна; приех заема, защото спешно се нуждаехме от пари — особено, след като не успяхме да намерим Легендарните.
Тази забележка проряза Пейдж като с нож. Най-вероятно тя можеше да ги намери, като се вземеше предвид обхватът на нейното проучване.
Но тя се бе провалила.
Извърна глава, за да го погледне, като стоеше все още на брега.
— Как ми се иска да не бяхте толкова упорит, Никоу — промълви тя, въпреки че със сърцето си не го осъждаше. — Ако бяхте обещали само на думи, за да постъпите разумно…
— Да обещая само на думи ли, сладка ми Пейдж? — В гласа му се долавяше леко раздразнение, което не бе забелязала преди. Той очевидно се опитваше да я забрави.
И успяваше. Наведе се напред, а прочувственият му тон допълваше напрегнатото му изражение. Той щеше да я целуне; тя знаеше това. И също знаеше, че щеше да избяга.
Вместо това той не помръдна. Само за миг на нея й се прииска да бе принцеса, за която Никоу искаше да се ожени.
Но тя бе само една обикновена жена. И той не се интересуваше от нея. Тя бързо затвори очи точно когато устните му се приближаваха към нейните.
Тя рязко се извърна настрани.
Трябваше да каже нещо и се върна към последната тема, която обсъждаха.
— Само размислете върху възможността да кажете на народа си, че ще си изберете обикновена жена — помоли го тя. — Винаги можете да кажете по-късно, че отново сте си променили решението.
Изведнъж той стисна ръцете си в юмруци и почти изкрещя:
— Няма да излъжа народа си, без значение за какво!
Пейдж потрепери от болка и се втурна покрай статуята на лебеда обратно към вратата в крепостната стена.
Докато седеше в библиотеката и работеше през останалата част от утринта, през главата й минаваха какви ли не ядни мисли, въртящи се предимно около думи като муле и твърдоглав.
И склонен към целувки.
Не, по-добре бе да се придържа към животинските сравнения — тези, които оприличаваха Никоу като инат, а не като сексапилен мъж.
Защо просто не даде на народа си малка надежда, докато не свърши балът и не си избере булка? Дотогава може би туризмът в Даргентия ще бележи своя бум и хората ще бъдат омилостивени от непрестанния приток на пари. Но, не; Никоу нямаше да се престори, дори за съвсем кратко време, че подхранваше желанията на поданиците си. Нямаше да го стори, дори това да ги накараше да се почувстват по-добре.