Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Тя бе предупредила Никоу. Щеше да продължи да търси тези проклети скъпоценности — ако въобще още съществуваха.
Какво можеше да стори сега, за да го спаси въпреки упорството му?
Само една-единствена идея й хрумна. Не, това бе смешно.
Все пак тя изтича в стаята си при кулата.
— Милисънт — прошепна тя. Но, разбира се, стаята бе празна. Така бе от деня, в който накара въображаемата си вълшебна кръстница да изчезне.
Вярваше ли в нея сега?
Не я интересуваше. Не и когато най-накрая бе приела, без да се почувства зле, че вълшебните приказки не се сбъдват. Поне не и за нея.
Но, о, колко много й липсваше нейната вълшебна кръстница.
Глава двадесет и първа
За Пейдж денят на бала, изглежда, се приближаваше с бясна скорост. С всеки изминат ден се тревожеше все повече и повече.
Никоу, разбира се, не стори нищо, за да разпръсне опасенията й. Все още почти не го виждаше, освен при обичайните му сутрешни посещения в библиотеката и сдържаните разговори на вечеря. Бе свикнала да се забавлява, като си го представяше като малка топчица, скрита дълбоко в пазвата й — като издут балон, който всеки момент заплашваше да се спука право в лицето й. Въпреки това тя не даваше и най-малкия признак, че въздиша по него всеки път, когато я погледнеше с хладните си, тъмни очи, сякаш никога не се бяха любили. И ако понякога си мислеше, че погледът му бе по-топъл, тя бързо го отдаваше на своето развихрено въображение.
Сега Сюзън прекарваше повече време в замъка, за да помага с планове за бала и приготовления за кралските особи. За най-голям ужас на Пейдж, Едуард също се бе установил в замъка, за да подреди покоите си за посещенията на аристократите.
Тя се изненада, че при своето отвращение към бала сребърната лисица се бе съгласила на такава доблестна саможертва. Може би присъствието му тук бе за добро; по този начин Никоу можеше да го държи под око — ако въобще вярваше, че Едуард наистина настройваше даргентийците срещу Никоу.
Междувременно обаче Едуард можеше да наблюдава всичко наоколо.
Тя бе намекнала на Шарлот и Руди за слуховете, които се разпространяваха в града.
— О! Вече много хора ни казаха за подмолните действия на нашия скъп роднина — бе отвърнал Руди, а издутият му като корабно платно нос остана извърнат настрана, даже, след като погледът му наистина за момент бе срещнал нейния.
— Но, благодаря ви, Пейдж, че и вие ми казахте.
Тя също бе отвела Алфред настрана. Очевидно мъжът също се безпокоеше за упоритото царствено магаре, което бе поверено на грижите му.
— Никоу винаги е склонен да върши нещата, както си е наумил, без значение какви ще бъдат последиците от това. Тази негова неумолима решителност му помогна да възвърне свободата на своята родина.
— Тя може и да му помогне да я загуби отново, ако пренебрегне чувствата на поданиците си — отвърна Пейдж, като осъзнаваше, че се обръща точно към подходящия човек. Тя бе чула Алфред да отвръща дръзко на шефа си винаги когато чувстваше, че Никоу имаше нужда от порицание. Сега бедният Алфред изглеждаше много разстроен. Бръчките му около начупените му устни бяха станали по-дълбоки.
Въпреки цялото оживление около себе си, Пейдж бе решила да следва възможно най-неотклонно ежедневния си режим на работа. Въпреки това след обяда, два дни преди бала, се върна по-рано от града. Отново се бе срещнала с Анет и Марсел Мартин. Новините от Дарджънт Сити не бяха добри.
Откри принца до рова. Облечен в провинциалната си риза, която подчертаваше мускулите му, той седеше на една пейка и гледаше замислено към водата. Палецът и показалецът му галеха краищата на брадата му.
Пейдж си спомни предишните пъти, когато идваше при рова с Никоу. Тя докосна устни, после отпусна ръцете си отстрани.
Принцът, изглежда, се бе самозабравил в размишления. Дали се притесняваше за бала, който щеше да промени бъдещето му след два дни? Щеше да бъде или благословен — или заробен — от избора си на булка. Тя въздъхна. Това въобще не я радваше.
Чудеше се защо и той не се суетеше около приготовленията като прислугата. Или, възможно беше, именно поради суетенето на прислугата се нуждаеше от миг спокойствие.
— Никоу — каза тихо тя, за да не го стряска.
Той се обърна към нея. В първия момент кафеникавите му очи, изглежда, не я познаха. След момент те се спряха върху нейните.
— Искате да ми покажете ли нещо, Пейдж?
Тя поклати глава отрицателно, но приближи към него. Вятърът разроши косите й, които нахлуха в лицето й. Тя ги приглади назад безуспешно. Гъските, които цапаха в рова, крякаха ядосано, че никой от хората на пейката не им хвърляше трохи. Те приближиха към брега.