Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
— Мисля — прошепна тя, като извърна глава, — че е по-добре да внимавате със знака стоп пред нас.
Пейдж прекара следващия ден — последния преди бала — в библиотеката както обикновено.
Тя бързо преглеждаше старинните документи, като удвои усилията си. Надяваше се, че щеше да открие в тези последни часове, преди Никоу да си избере булка, някаква, макар и бегла, следа, която би й помогнала да намери Легендарните.
Поне това щеше да успокои духовете и да даде на Даргентия икономическа независимост.
— Пейдж?
Тя скочи от стола си.
— Съжалявам. — Шарлот се колебаеше на прага на библиотеката. Съвсем оголеният й зъб стърчеше от подутите й устни. — Не исках да ви срещна.
Стресна, помисли си Пейдж.
— Мога ли да вляза?
— Разбира се.
Шарлот заситни към масата, а дантелената й червеникавокафява пола се замотаваше около краката й. Спря се до Пейдж.
— Дойдох да ви съобщя, че безброй туристи пристигат за бала. Гледах горе от парапета.
Парапета?
— В града цари такова оживление; случи се и първото за страната пътно забъркване.
Задръстване, разбира се.
— Искате ли да видите?
— Разбира се!
Тя последва Шарлот в задния двор, после нагоре по каменните стълби при външната стена, докато най-накрая се изкачиха до парапета, който я заобикаляше. Никога преди не бе идвала тук. Дъхът й секна при гледката на блестящата река Арджънт, която криволичеше през града и планините.
— Каква красота!
— Пътното забъркване ли? Да, очарователно е, разбира се, но чак пък прекрасно…?
Пейдж се засмя. Погледна към града. Целият път от двете страни на моста бе задръстен от коли. През последните няколко дни Пейдж бе срещала по улиците на Дарджънт Сити много туристи, но сега гостите на Никовия бал прииждаха като река.
— Видях ви да се качвате тук — обади се женски глас зад тях. Пейдж се обърна. Сюзън се присъедини към тях. — Четири от кралските семейства, които ще отседнат в замъка, пристигат с по-късен полет днес. Повечето вече са придружени до някои от правителствените резиденции, където ще отседнат. Организирах пътешествия с лодки и игри за туристите, които пристигнаха вчера и онзи ден, а повече забавления са предвидени за утре. Не бях за този налудничав план, но всичко това е толкова вълнуващо.
Пейдж трябваше да се съгласи с нея.
По-късно, когато дойде време за обяд и Никоу я повика да се присъедини към тях, Пейдж реши, че можеше да мине и без това вълнение. Само пътят обратно към нейната стая й отне много усилия. Залите бяха претъпкани с чужденци и Пейдж се почувства неудобно в тениската и джинсите си сред изискано облечените царствени гости.
Замисли се сериозно дали да не остане в стаята си. Твърде лошо, че не можеше просто да извика Милисънт, която да я нагости с шоколадови бисквити.
Милисънт. В края на краищата, тя в действителност не вярваше в своята вълшебна фея, нали?
Разбира се, че не. Дали крайното й убеждение, че феята не съществуваше, бе прогонило Милисънт?
Все пак бедното създание — било то плод на нейното въображение или истинска фея — винаги й мислеше доброто. Тя се бе опитвала да й помогне.
А как Пейдж й се бе отплатила? С остри думи, порицание и други подобни гадости. В този момент Пейдж се отвращаваше от себе си, тя въздъхна и седна на края на балдахиновото си легло. Облегна лакти на колената си и сведе глава в ръцете си.
— Съжалявам, Милисънт — каза на глас.
Не последва отговор. И никакъв мирис на люляци.
Е, добре, това надминаваше всякакви граници. Ако Милисънт бе истинска вълшебна фея, тя щеше да приеме извиненията на Пейдж и да се върне при нея. Но никой не се появи. В стаята както винаги се разнасяше мирисът на мухъл от вековете.
Добре тогава. Пейдж трябваше да престане да си въобразява, че Никоу изпитваше някакво увлечение по нея. Или че начинът, по който я поглеждаше или докосваше ръката й, беше нещо повече от обикновената учтивост на работодателя й.
Облече си рокля — пак онази невзрачна синя рокля шемизета. Почти започваше да съжалява, че бе отхвърлила предложението на родителите си да й купят стилна модерна рокля от Париж. Нужна й бе всяка възможна помощ, за да се изправи лице в лице дори с най-хубавите принцеси на света.
Когато свърши с приготовленията по тоалета си, тя се огледа в огледалото. Беше си същата Пейдж Конър с правата черна коса и проклетите очила.
С решителна гримаса на лицето си тя сграбчи един комплект с козметика от шкафа. После си сложи малко руж по бузите, сенки на клепачите, очна спирала на миглите, и светло червило на устните.