Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Изведнъж тя видя, че Каразий залитна. Наведе се напред, вкопчи се в каменната плоча и се взря в блюдото. Главата му се скланяше все по-надолу, сякаш водата го привличаше неотразимо. Диерна постави ръцете си върху неговите, уравновесявайки силата, която пулсираше в него, със своята собствена. Взря се на свой ред в блюдото с отсъстващия поглед на човек, който вижда невидимото, и образите започнаха да се очертават. Знаеше, че тя и Каразий виждат едно и също.
Лунната светлина се пречупваше във водата; Диерна видя остров, чиито брегове се миеха от сребристи морски вълни. Никога не бе го виждала в осезаемия свят, но въпреки това с душата си позна и земята, и водата, богатите поля близо до морския бряг и корабите във вътрешното пристанище. Позна и малкия остров, който се намираше в самия център на големия — постепенно издигащите се тераси, мраморните стълби, богатите храмове, които излъчваха меко сияние в нощта. Островът бе голям колкото цялата долина на Авалон, но очертанията му наподобяваха силуета на Тор. Разбра, че вижда древната земя, откъдето ревностно съхраняваните мистерии бяха достигнали до тях. От този остров се бяха спасили мъдреците, които бяха станали по-късно учители на друидите — островът, над който от векове се плискаха вълните на океана.
Диерна виждаше все по-ясно; сега вече стоеше на една от терасите, опряла ръце на мраморна балюстрада, и се взираше надолу. До нея се бе изправил един мъж. Татуирани дракони се виеха по мускулестите му ръце. На челото му светеше кралската диадема с образа на слънцето — сега, на лунна светлина, сиянието й не бе толкова ослепително. Мъжът бе тъмнокос, с орлови черти, но духът й позна неговия.
Той се обърна към нея и очите му се разшириха.
— Дъще на пламъка!
Неочаквано Диерна почувства как приспаният от векове копнеж по него се надига в отговор. Мъжът протегна ръце към нея и в същия миг видението изчезна — двамата видяха само как гигантска вълна се издигна над тях, погълна ги и ги раздели.
Диерна имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне. Призова на помощ желязната си воля, за да възвърне душевното си равновесие. Когато отново виждаше ясно, забеляза, че Каразий се е строполил напред върху олтара. Сребърното блюдо се бе преобърнало и водата се стичаше по камъка. Тя заобиколи и отиде при него.
— Дишай дълбоко — зашепна тя, стиснала здраво потрепващите му рамене, докато треперенето престана. — Кажи ми… Какво видя?
— Остров… лунна светлина… — Каразий се отпусна назад и седна, потривайки стегнатите мускули на ръцете си. — Мисля, че и ти беше там… — той поклати глава. — После… Видях и друго. Бях пак тук! — той се огледа диво наоколо си. — Сражавах се… беше кървава схватка… искаха да разрушат храма! — намръщи се и се взря в очите на Диерна. — Всичко изчезна. Не помня нищо повече.
Диерна въздъхна. Как й се искаше да го притисне в прегръдките си — както бе прегръщала другия, в безкрайно далечното минало. Но нямаше право да му каже, че са свързани завинаги — отвъд времето и пространството — ако той сам не го осъзнаеше. Тя самата не разбираше какво точно означаваше видението, но чувството, което бе събудило у нея, не можеше да се сбърка. Тя бе обичала този мъж в друг живот — може би се бяха срещали не само веднъж през вековете — и припомняйки си всичко от първата им среща до тази нощ, разбра, че и сега го обича. Тя беше жрица, обучена да владее и волята, и сърцето си. Дори към мъжете, от които бе заченала децата си, не бе изпитвала нищо повече от уважение и страстта, която се пораждаше по време на ритуала. Как е могла да бъде толкова сляпа?
— Ти си крал, дошъл от морето — каза тя тихо. — Много отдавна, още преди векове, кралството ти е изчезнало навеки в морските дълбини. Откак свят светува, морето винаги е закриляло Британия. Затова и тук е съхранена част от древните традиции на потъналите земи. Що се отнася до каменния храм… — Диерна преглътна. — Преди много, много години тук е загинал един мъж на име Гауен. Загинал, докато защитавал храма. Той също бил крал по силата на свещения ритуал. Не знам защо ти се е явило това видение — може би просто защото и ти си воин, а може би защото неговият дух живее в теб. Но съм сигурна, че ти си дошъл отново на тази земя, за да бъдеш неин защитник.