Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Не, не мисля, че има нещо такова — отвърна легионерът. — Струва ми се, че известието е за Каразий, а не от него. Но човекът, който го донесе, едва ли знае повече от една-две думи латински, пък и говори на някакъв британски диалект, който никой от нас не може да разбере.
— Много добре — Телери даде още някои нареждания на прислужницата и тръгна след войника към крепостната врата.
Лицето на вестоносеца издаваше, че прекарва по-голяма част от времето си на открито. Беше облечен в избеляла рибарска туника и се взираше тревожно във високите крепостни стени, сякаш очакваше всеки миг да се сринат върху него. Когато Телери го поздрави на диалекта, на който говореха около Дурновария, лицето му светна.
— Той е от Арморика — каза Телери, когато вестоносецът заговори припряно. — Те търгуват много с нашите хора и езикът им много наподобява нашия. — Тя се приведе напред и се смръщи от усилие да разбере бързата му реч. Човекът не бе престанал да говори, когато в стаята влезе Алектус.
— Да не би Максимиан да е тръгнал срещу нас? — попита той на латински, когато вестоносецът най-сетне замълча.
— Точно това казва човекът — отвърна Телери. — Но защо е предприел тези действия чак сега? Мислех, че когато Каразий изпрати опровержение на обвиненията срещу себе си, Диоклециан го е приел и му е простил непокорството.
— Това бе миналата година — каза мрачно Алектус, — когато императорът бе много зает с похода по Ренус. Но междувременно дойде вест, че Максимиан е сключил мир с франките в Белгика. Нима искрено си вярвала, че Рим ще понася такова предизвикателство до безкрайност? Не трябва да сме никак учудени, че Максимиан е използвал времето след сключването на мир за строеж на кораби в Арморика. — Устните му се извиха в усмивка. — В края на краищата и ние тук строим наш флот. Но ми се иска да бяхме имали повече време да се подготвим!
— Но Каразий не иска да се сражава с Максимиан! Нали е положил клетва за вярност пред императорите! — възкликна Телери.
— Кръвната клетва, която положи в Портус Адурни, обвързва по-силно. Ти самата беше там и го чу, че се обрече да защитава тази страна.
Загледана в стройната му фигура, Телери неволно си каза, че войнишкият живот се отразява все по-добре и по-добре на Алектус. Вярно, Каразий бе велик войн, но проницателността и интелекта на младия мъж му бяха осигурили приходите, необходими за войската. Преди Алектус изглеждаше съвсем млад, почти момче, поради притеснителността си, но тя бе изчезнала и отстъпила място на самочувствие и заслужена гордост.
— Ти искаш от него да вдигне бунт… — поде тя бавно. — Искаш той да се провъзгласи за император на Британия!
— Да, искам го. Християните казват, че човек не може да служи едновременно на двама господари — и ето, за Каразий дойде времето на избора. — Алектус отиде бързо към отворената крепостна врата и застана там, зареял поглед в морето. — Търговията процъфтява и от това имат полза не само търговците. Ти може би не го съзнаваш, но аз знам откъде идват и къде отиват парите. Сега всички живеят по-добре. Не знаеш ли, че в храмовете се молят за здравето на Каразий, сякаш вече действително е станал император… Нека тогава стане наш господар — такъв, от какъвто имаме нужда! Максимиан сам ще го принуди да избере.
Алектус поклати глава, измъкна навосъчените таблички от диплите на дрехата си и се обърна към рибаря.
— Попитай го колко кораби е видял и горе-долу колко войска могат да пренасят тези кораби. Питай го кога ще отплават — каза той рязко. — Ако не мога да бъда до своя адмирал, за да му помагам с меча си, то има друг начин да му помогна, и той може би му е по-необходим — ще му съобщя всичко необходимо, за да може да направи план на битката, за да бъде флотът готов да го последва на бой! Бързай, защото корабът, с който ще пратя известието, трябва да хване прилива!
Римляни ще се сражават с римляни! Телери потръпна при мисълта. „Богиньо, закриляй Каразий“, замоли се тя, засрамена от ентусиазма в очите на Алектус. „И прости съмненията ми! Тази нощ отново ще погледна в сребърното блюдо. Може би Диерна ще има други новини за мен.“
Рибарят гледаше ту нея, ту Алектус, без да може да разбере нищо. Телери с и пое дъх и започна бързо да превежда.
Каразий стоеше на задната палуба на „Орион“. Триремата леко се полюляваше под краката му — имаше мъртво вълнение. Платната бяха свити — достатъчни бяха малко гребци, за да удържат кораба, останалите почиваха. Другите кораби бяха заели позиция в три колони. Беше изпратил само един лек платноход напред, за да следи за появата на вражеския флот. Назад беше сушата — потънала в зеленина; ниски хълмове и варовикови възвишения на изток, които преминаваха на запад в по-висок бряг, целият в назъбени скали. Крайбрежието тънеше в покой. От време на време по повърхността на водата пробягваха вълнички, които напомняха за многото подводни течения.