Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
В края на лятото, когато купите сено отново се издигаха в ливадите и ечемикът свеждаше глава пред сърпа на жътварите, Каразий свика на съвет всички британски благородници и старейшини от крайбрежието, където имаше и земи, заселени със саксонци. Трябваше да се обсъди бъдещата стратегия за защитата на Британия. С помощта на Телери той бе съумял да направи много повече от това, което очакваше от него Максимиан. Но и това не бе достатъчно. За да се осигури постоянна защита на страната, Каразий трябваше по някакъв начин да убеди и обитателите на вътрешните земи да му помагат. Събраха се в голямата базилика на Вента Белгарум — единствената сграда в областта, която бе достатъчно голяма, за да ги побере.
Каразий се изправи, автоматично оправяйки гънките на тогата си, за да падат в елегантна линия, като на римските статуи. През последните две години му се бе наложило да носи тога доста често, затова вече се справяше доста по-сръчно с дрехата. Докато премяташе свободния й край през едната си ръка и вдигаше другата, за да помоли насъбралите се военачалници за тишина, му мина през ума, че тези движения неминуемо изискваха достолепие, което донякъде обясняваше един от основните римски идеали — dignitas6.
— Приятели, не съм се учил на красноречие като римските оратори. Аз съм прост войник. Нямаше да бъда тук, ако не ми бяха възложени задълженията на Dux Tractus Armoricani et Nervicani7 — да охранявам крайбрежието от двете страни на протока. Затова ще ви говоря прямо, по войнишки, и се надявам да извините войнишката простота на речта ми. — Каразий замълча за миг. Огледа мъжете, насядали по пейките около него, също облечени в тоги. Ако се съдеше по облеклото, би могъл да се намира и в римския сенат, но хората около него бяха или русокоси и червендалести, което издаваше келтския им произход, или стройни и тъмнокоси — което значеше, че произхождат от още по-древното население на Британия.
— Призовах ви тук — продължи той, — за да обсъдим защитата на родната ви страна, на страната, която стана родина и за мен.
— Това е работа на войската — провикна се някой, който седеше по-назад. — Засега се справяте добре. Какво общо има това с нас?
— Не, не се справят чак толкова добре — прекъсна го друг, който хвърли мрачен поглед първо към него, сетне към Каразий. — Няма и два месеца, откак разбойниците нападнаха Вигниакус и разрушиха работилниците ми. Къде беше войската тогава?
Каразий се намръщи, а Алектус, застанал до него, прошепна:
— Името му е Требелий. Притежава бронзоливница. Доставя много от металните части за нашите кораби.
— Преследвах пиратски кораб, който бе плячкосал един товар твоя стока, доколкото си спомням — отговори спокойно адмиралът. — Стоката, която произвеждаш, ни е от голяма полза, и моля боговете работилниците ти да заработят отново колкото е възможно по-скоро. Надявам се, не мислиш, че ще пренебрегна защитата на производство, от което аз самият имам остра нужда!
Наоколо замърмориха в знак на съгласие.
— Флотът прави всичко, което е по силите му, Требелий. Не бива да се оплакваме — каза Полион, който бе помогнал да се организира срещата.
— Да, ние наистина правим всичко, което е по силите ни — повтори Каразий, — но понякога, както подчерта нашият приятел, това не е достатъчно. Имаме ограничен брой кораби и те не могат да бъдат навсякъде едновременно. Ако само можехме да укрепим съществуващите крепости и да построим още няколко, ако имахме достатъчно кораби, за да ги защитават, нямаше да оплаквате оплячкосаните си къщи и изгорелите градове.
— Звучи добре — каза един благородник от Клаузентум, — но какво очакваш от нас, за да стане така?
Каразий се взря в отсрещната стена, на която бе изобразено как Юпитер поразително приличащ на Диоклециан, увенчава с лавров венец Херкулес, чиито черти пък много напомняха на Максимиан. Беше изключително важно как ще отговори на този въпрос.
— Вие имате дълг на водачи и старейшини към вашите градове. Привикнали сте да поемате разноски по граждански строежи. Това, което искам от вас, е да отделите част от тези суми за тяхната защита. Помогнете ми да изградя необходимите укрепления и да изхраня хората си!
— Жегна ги право в сърцето — отбеляза Алектус, защото след думите на Каразий базиликата8 забръмча като пчелен кошер.
Най-сетне се изправи Полион. Явно останалите го бяха избрали за свой говорител.
6
Dignitas (лат.) — достойнство. — Б.пр.
7
Dux Tractus Armoricani et Nervicani (лат.) — Управител на провинциите Арморика и Нервика. — Б.пр.
8
Базилика — древногръцка и римска обществена сграда във форма на правоъгълник. — Б.пр.