Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Липсваше му Алектус. Острият ум и язвителното чувство за хумор на младия човек бяха разведрявали не един мрачен час през изминалите години. Но макар че Алектус напълно заслужено бе получил офицерско звание и се числеше към щаба на адмирала, така и не можа да се пребори с тежките пристъпи на морска болест.
Чайки крещяха и прелитаха над мачтите, след това се спускаха рязко надолу към брега — същински крилати пирати, по-лакоми и от саксонците. „Имайте търпение — каза си Каразий — скоро ще има храна за вас.“
Постът на кърмата викаше нещо. Каразий застана нащрек, взря се в морето и засенчи очите си с длан.
— Платноходът! — викаше стражът. — Вдигнали са всички платна и летят насам като стрела!
— Какъв е сигналът? — извика адмиралът, докато вземаше по две стъпала наведнъж, тичайки по стълбичката между пейките на гребците.
— Враг на хоризонта!
Сега Каразий също виждаше как мачтата на платнохода се издигаше и спускаше по вълните, виждаше ясно и бялата пяна около веслата. Малкото корабче наближаваше все повече, докато накрая почти се допря до борда на „Орион“ — като пиле, което се прибира на сигурно място до квачката. Каразий почувства как стомахът му се свива. Настъпил бе решителният миг.
— Колко са? — извика той, стиснал с две ръце релинга.
— Три ескадри — плават насам, но не бързат особено.
Адмиралът съзнаваше как събитията го увличат във водовъртежа си.
— Сигурно са се насочили към Портус Адурни — мислят да останат в открито море до свечеряване и после да ни нападнат изневиделица. Вместо това обаче ще ги изненадаме ние! — Каразий се обърна към екипажа и се провикна: — Вдигайте щита!
Позлатеният щит се заиздига нагоре и блесна на слънцето като паднала звезда. Блясъкът му ги излагаше на риск, но дори някой особено зорък противников моряк да го забележеше, надали щеше да разбере за какво става дума, ако не видеше и платна наблизо. Каразий чу, че навиват платнището, което обикновено служеше за заслон на гребците. Хората проверяваха дали мечовете им се вадят леко от ножниците. Всички до един бяха заели места до греблата.
Възцари се такава тишина, че дори плисъкът на вълните им се струваше оглушителен. По предната палуба премина сянка — Каразий вдигна очи и видя, че над тях лети морски орел. Силуетът на птицата се очертаваше ясно — черен на фона на яркосиньото небе. Орелът прелетя веднъж, върна се, зави, разперил черно-бели криле, и закръжи над кораба — веднъж, два пъти, три пъти. След това нададе протяжен крясък и литна на запад — сякаш водеше британския флот право към вражеските кораби.
— Добро знамение! — Каразий едва можа да чуе вика на Менекрат, защото кръвта шумеше в ушите му. Боговете бяха отговорили на молитвите му; всякакви съмнения отлетяха без следа.
— Сам Господарят на небесата ни води към победата! Напред! Следвайте орела!
Палубата потръпна под нозете му, докато сто и осем гребла се вдигнаха едновременно и се врязаха като едно във вълните. „Орион“ се люшна напред, залюля се леко, после гребците влязоха в ритъм и корабът се заплъзга плавно и все по-бързо. Носът на „Орион“ пореше вълните, а зад него се носеха останалите триреми — наредени в редица, така че мачтите им не можеха да бъдат преброени. От двете страни на триремите бяха заели места по-леките кораби — Каразий забеляза с радост, че те също спазват идеален боен ред.
Адмиралът отново засенчи очите си с ръка и се вгледа напред. На хоризонта нещо бяло проблясваше едва забележимо.
— Хайде, милите ми, само елате насам — не можете да видите колко сме на брой! Само си кажете, че сме лесна плячка и елате по-близо!
Врагът като че ли чу поканата му. Междувременно се бяха появили и останалите кораби на Максимиан и Каразий можеше да види как трескаво се прибират платната, виждаше и бялата пяна около корабите, които вече се движеха само на весла. Бяха запазили клиновидната формация, в която се бяха движили досега, но стегнаха редовете си, без да намаляват скоростта.
Каразий направи знак на тръбача.
Менекрат даваше рязко заповедите си. Кормчията на „Орион“ се отпусна с цялата си тежест върху руля. Палубата се наклони, докато голямата трирема започна да завива плавно надясно. Цялата колона мачти отзад затрепера, докато всеки от корабите повтаряше маневрата. Гребците на „Орион“ продължаваха да поддържат равна скорост, но корабите отзад забързаха, а по-леките кораби по фланговете вече просто летяха, обръщайки посоката, за да застанат отново ветрилообразно от двете страни на колоната триреми.
— Орион — прошепна Каразий — хрътките ти подгониха плячката! Нека боговете им дарят добър лов!