Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Заклел съм се да служа вярно на императора… — каза Каразий развълнувано. — Защо ми бе показано всичко това? Аз не съм крал.
Диерна сви рамене.
— Това няма значение. Важно е да си посветен — а ти вече даде кръвна клетва, когато благослових твоята крепост. Ти носиш кралски дух, повелителю на вълните, и си обвързан с мистериите. Мисля, че наближава денят, когато ще трябва да избереш дали ще се отречеш от предопределението си или ще го приемеш.
Той стана и тя почувства силата му с всяка клетка на тялото си. Да, той имаше извънредно силен дух, макар и никога да не бе обучаван и да нямаше представа от мистериите. Тя бе сторила това, което искаше от нея Богинята. Сега, какъвто и да бе изборът му, тя трябваше да го приеме. Диерна го поведе мълчаливо надолу по хълма.
На сутринта им съобщиха, че е пристигнало важно известие за Каразий. Диерна нареди да доведат вестоносеца на острова с превързани очи. Когато човекът подаде обвития в кожа свитък на адмирала, Диерна търпеливо изчака той да извади писмото и да го прегледа. Видя как се измени лицето му и чак тогава попита:
— Пиратите ли?
Каразий поклати глава. На лицето му бе изписано нещо средно между гняв и безсилие.
— Този път крадците не са саксонци, а римляни! — той отново се взря в свитъка, и започна да чете и да превежда прочетеното.
— Обвиняват ме, че съм се съюзил с враговете на Рим и съм ограбил императора! Казват, че нарочно изчаквам и нападам пиратите едва когато потеглят обратно, за да взема тяхната плячка! Глупаци такива — нима мислят, че мога да бъда навсякъде едновременно или да чета мислите на варварите? — Обърна пергамента и се изсмя, но смехът му не прозвуча весело. — Да, очевидно са на това мнение, защото ме обвиняват дори в сключване на тайни договори с пиратите, твърдят, че ги упътвам къде да нападнат и после си делим плячката! — Каразий поклати глава. — Ако някога реша да предприема нещо срещу Рим, то ще е съвсем явно!
— Но нали парите от плячката отиваха за защитата на Британия?
— Така е, но кой ще ми повярва? Призовават ме в Рим, за да изслушам присъдата на императора. Дори да ме обявят за невинен, несъмнено ще ме изпратят чак на другия край на империята и няма да видя повече Британия, докато съм жив!
— Не отивай! — извика Диерна.
Каразий поклати глава.
— Заклел съм се пред императора…
— Ти се закле да защитаваш тази земя, а си се клел и по-рано, преди векове, да закриляш Мистериите. Вярваш ли, че ще се намери друг в цялата армия на Диоклециан, който може да стори същото?
— Откажа ли, превръщам се в бунтовник. Това би означавало гражданска война — той вдигна очи към нея. Лицето му бе мрачно.
— Кой ще те спре? Франките по поречието на Ренус не оставят Максимиан да си поеме дъх, а Диоклециан все не може да се справи с готите по Данубиус. Не могат да отделят войска, която да наложи волята им на един непокорен адмирал — при това, каквото и да кажат за избора на средствата, в крайна сметка ти пак защитаваш империята! А стигне ли се до война, няма да е нещо ново. — Тя издържа на мрачния му поглед. — Самият Диоклециан е син на роби, славното му бъдеще е било предсказано от друидска жрица в Галия. Аз мога да говоря с не по-малък авторитет от нея.
Очите му се разшириха.
— Никога не съм искал да ставам император!
Зъбите на Диерна блеснаха в усмивка.
— Върни се при твоя флот, Каразий, и виж дали хората ти ще те подкрепят. Ще се моля на боговете да те закрилят. Стигне ли се до война, може да разбереш, че нямаш друг избор, освен да приемеш плода на победата!
Телери показваше на прислужницата си кои рокли да опакова за предстоящото им завръщане от Дубрис във вилата, когато на вратата на покоите й се появи един легионер.
— Господарке, пристигна вестоносец. Ще дойдеш ли да го приемеш?
— Да не би да се е случило нещо с адмирала? — сърцето й заби силно — не можа да разбере дали това, което изпита, бе страх или надежда. Предната година Каразий бе се противопоставил на императора и бе започнал да гради свой флот. Саксонските нападения бяха намалели рязко. Този сезон той имаше още по-големи планове.
Преди три дни Каразий бе потеглил, за да нападне на свой ред саксонците. Ако и техните села започнеха да горят, може би нямаше да бързат толкова със следващото нападение по британските брегове. Но нали в разгара на битката можеше да се случи всичко — всеки можеше да загине, дори един адмирал. Почувства се виновна, че й минават такива мисли. Съпругът й винаги се бе държал добре с нея, а освен това защитаваше собствения й народ. Осъзна с ужас колко силно ненавижда задължението си да живее редом с него.