Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Вратата на каютата се отвори и в помещението влезе висок мъж с червена брада на около петдесет години. Беше облечен с много дебел бял пуловер и дънки. Без да каже нещо, той си наля чаша кафе, след което непринудено седна на ръба на масата.
— Добре дошли на борда на „Лусинда“ — каза той с британски акцент. Аз съм капитан Хюгс. Както ми казаха, вашите имена не трябва да ме интересуват.
— Бих искал да ви благодаря за това, че оставихте сигналните светлини да светят и след изгрева на слънцето — каза Холис.
— Да ви кажа честно, бяхме ги изключили — каза капитан Хюгс, като погледна към Холис, — но оставихме вахтения на пост и той ви забеляза. Така че след известна вътрешна борба реших да ги запаля отново.
— Много любезно от ваша страна — каза Милс.
— Ние самите не бяхме съвсем по график — сви рамене капитанът. — Проклетите руснаци не бързат много при оформянето на документите, а и лоцманският ни кораб закъсня.
Капитан Хюгс погледна към О’Шей, Милс и Бренън в униформите им на КГБ, след това се обърна към Холис и Лиза.
— Предполагам, че можете да разкажете някаква страхотна история. Между другото, кацането ви беше или най-доброто, или най-лошото приземяване на летателен апарат върху кораб, което някога съм виждал. Предполагам, че вие си знаете какво е било всъщност. Превозваме дървен материал, ако това ви интересува — добави той. — Бор, бреза и трепетлика. Отглеждат добър дървен материал, защото Бог бди над горите им, а не над тях. — Хюгс се усмихна и допълни. — Докарахме им пресни зеленчуци. Те обичат да изкарват на пазара нещо хубаво в навечерието на честването на годишнината от великата революция. Не мога да кажа, че одобрявам търговията ни с тях, но работата си е работа. А това ме навежда на мисълта за следното. Дадоха ми десет хиляди лири, за да се съглася на това, и ще получа още петдесет хиляди, когато ви доставя в Англия. Така че сте доста ценни.
— Надявам се, че не сме ви коствали повече, отколкото струваме — отговори Холис. — Имате ли сведения от радара за приближаващи към нас кораби?
— Не, но мога да ви уверя, че наблюдаваме много внимателно военноморската база в Кронщад. Щом я подминем и навлезем в откритите води на залива, ще си отдъхна с облекчение.
— Ние също.
— Никакви пари не биха били достатъчни, за да ме примамят да участвам в това — каза Хюгс. — Но ми казаха, че е много важно и за двете ни страни.
— И наистина е така.
— Тази сутрин, преди да напуснем Ленинград, един пристанищен хамалин ми пъхна лист хартия в ръката — каза капитанът. Той подаде посланието на Холис.
Холис разгърна листа и видя, че е страница от някаква стара шифрограма. На листа бе изписана днешната дата и някаква честота. Надписът гласеше: Дюк Пол, на вниманието на Ч. Б.
— Това е дипломатическият ни шифър — прошепна Милс, като надникна през рамото на Холис.
Холис кимна и върна бележката на Хюгс.
— Капитане, бихте ли помолили радиста си да закодира според този шифър следното съобщение: „На вниманието на Банкс. Кацнахме на определеното място. Докладът за положението ще последва.“ Оставете го без подпис. И го изпратете на тази честота.
Хюгс кимна и добави:
— Двамата ви приятели в болничната стая си почиват добре. Лекарят би искал да узнае нещо за историята на заболяването им.
— И двамата са претърпели физически травми. Наскоро и на двамата е инжектиран натриев пентанол. Човекът с анцуга е наш приятел. Този в пижамата не е. Трябва да бъде държан под ключ по време на пътуването ни.
— Ще изпратя стюарда да ви донесе закуска — каза Хюгс и тръгна към вратата. — Ще ви подготвим каюти за спане. Междувременно можете да се разположите в тази стая за колкото време искате.
— Благодаря.
Хюгс излезе от каютата.
Холис се върна до люка, но не видя навън нищо, освен сгъстяващата се мъгла.
— Всички свършихме добра работа — каза той. — Не ми харесва онова, което направихме, но го направихме добре.