Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— От името на капитан Хюгс. Първият офицер преотстъпва каютата си на дамата — добави той. — А за вас, господа, ще поставим койки в мъжката спалня. Капитанът ме помоли да ви предам, че не са засекли нищо на радара и няма никакви съобщения. Ако имате нужда от още нещо, обадете се на мостика и някой ще се погрижи за вас.
Милс благодари на стюарда и той излезе.
— Понякога, когато се намираме в Русия, забравяме за какво и за кого се борим — каза Милс. — И когато после отидем на Запад в отпуска или в командировка и се срещнем с някой лондонски шофьор, или пък някой като този стюард, си спомняме какво означава думата „вежливост“. Тогава разбираме, че никога не сме се сблъсквали с това явление в работническия рай.
Всички седнаха около масата и О’Шей отбеляза:
— Истински портокалов сок.
Започнаха да се хранят мълчаливо.
— Харесва ми Лондон — каза Бренън без никакъв повод. — Обичам начина, по който говорят жените там.
— Не мислех, че е толкова забавно да се пилотира вертолет — усмихна се О’Шей. — Мога да се запиша в школа за пилоти на вертолети в близко бъдеще.
— Това е добра идея — отбеляза Холис.
Дъвчейки замислено маслена бисквита, Милс каза:
— Любопитен съм да разпитам Додсън и Буров. Това ще бъде много интересна задача. Чудя се как ще се отнасят един към друг в друга среда.
— Никой да не се смее, но възнамерявам да се върна в Русия някой ден — Лиза огледа всички, седнали около масата. — Кълна се, че ще го направя.
Никой не се разсмя.
— Аз също — каза Холис.
О’Шей се изправи и погледна Бренън и Милс.
— Защо да не потърсим спалното помещение и да не подремнем?
Милс и Бренън се изправиха.
— Ще надникна в болничната стая — каза Милс на Холис — и ще поддържам връзка с мостика за евентуални радиограми или засичане на неприятелски съдове на радара. Но имам чувството, че успяхме да се измъкнем. Победихме ги.
— Трябваше да го направим — отговори Холис.
Милс си взе черната маска и тръгна към вратата.
— Забелязах, че хъркаш, когато беше задрямал във вертолета — каза Милс на Холис. — Защо не останеш да спиш някъде другаде?
Милс и Бренън излязоха от каютата. Лиза и Холис се спогледаха през масата.
— Изглеждаш тъжен — най-сетне промълви Лиза.
Холис не отговори.
— Всички сме тъжни, Сам — каза Лиза. — Щастливи сме, че спасихме собствените си кожи, но ни е мъчно за другите.
— Това беше последното и най-страшно предателство. Правителството вече бе изменило веднъж на тези мъже и сега го направи отново. Заровихме последните отломки и свидетелства от войната в земята, завинаги.
— Защо не се опиташ да оставиш всичко това в миналото?
— Ще се опитам. Сега, когато кръгът се затвори, вече няма смисъл да вървя по този път, защото това би означавало да се въртя в безкраен кръг. Ще се опитам да продължа напред.
Лиза извади сатинирана кутийка от джоба си, остави я на масата и я отвори. Известно време се взира в съдържанието й, после взе кехлибарения наниз и го обви около пръстите си.
— Сет ми го даде, докато те чакахме пред къщата на Буров. Може ли да го задържа?
— Разбира се. Само не го носи — добави Холис.
Тя го погледна и разбра, че говори сериозно. Постави огърлицата обратно в кутийката и я затвори.
Холис извади няколко смачкани листа хартия от джоба си и ги разстла на масата, като ги притисна с оловните фигурки за маркиране на карти.
— Това са имената на хората, на живите и на мъртвите… сега вече всички са мъртви, които са били в Школата за магии от самото й създаване досега.
— Това ли ти даде Луи Пул?
— Да. — Той се взря в намачканата хартия. — Симс… тук е и Симс… — Той се вгледа в далечината и каза: — В мемориалните паметници на жертвите от виетнамската война до имената на безследно изчезналите слагат кръстчета.
— Да, виждала съм ги.
— И когато смъртта на някой от безследно изчезналите се потвърди, около кръстчето издълбават кръг. — Той погледна към Лиза. — Искам тези хора да бъдат официално обявени за мъртви и семействата им да бъдат известени за това. Искам да използвам този списък за нещо смислено.
— А този списък — попита Лиза, като кимна — не е ли опасно да го имаш… Искам да кажа, след като се смята, че Школата за магии никога не е съществувала?
— Мисля, че за нас би било по-опасно да го нямаме. Това е единственото реално доказателство, което ние с теб притежаваме, за съществуването на Школата за магии. Това е нашата застраховка за живот.
Тя кимна с разбиране.
— Ще го изпратя с писмо на баща ми в Япония — каза Холис. — Ще накарам някой моряк да пусне писмото в Ливърпул, преди да напуснем кораба. След това, когато, пристигнем в Лондон, ще си поговорим за много неща с нашия приятел, господин Банкс. — Той я погледна. — Е, а ти какво искаш да получиш от всичко това?