Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис натисна ръчката за регулиране на общата тяга, увеличи подаването на гориво и буквално се гмурна надолу, като едва не закачи перилата на кърмата, минавайки на няколко фута над тях. Той дръпна обратно лоста за общата тяга и вертолетът се стрелна на няколко метра от издигащия се квартердек.
О’Шей изключи двигателите, когато задните колела докоснаха палубата, и вертолетът подскочи във въздуха. Клатещата се и подскачаща кърма хлътна под тях, после се издигна и се удари в левия колесник, с което едва не преобърна вертолета. Холис рязко дръпна спирачките и блокира колелетата.
В крайна сметка вертолетът тромаво стъпи на нестабилната палуба. Холис погледна нагоре към главната мачта на кораба и видя, че той плава под британски флаг.
Никой не проговаряше, докато шумът на двигателите и на перките бавно заглъхваше в ушите им, за да се смени с ударите на вълните в бордовете. Кабината се изпълни със соления мирис на морска вода, а относително гладкият полет на вертолета бе заменен от клатушкането на разлюляния от вятъра кораб. Холис забеляза, че нямаше и следа от екипажа, и заключи, че вероятно всички са получили заповед да останат долу.
О’Шей се изкашля и каза спокойно:
— Не обичам корабите. Страдам от морска болест.
— Ужасно обичам корабите — обади се Бренън.
— Вие двамата се справихте блестящо — каза Милс на Холис и О’Шей. — Длъжници сме ви.
— Ако „ние“ означава твоите хора от ЦРУ, Бърт, то всички сме ви длъжници.
Лиза внезапно обви с ръце врата на Холис.
— Обичам те! Успяхме. И двамата! — Тя дръпна О’Шей за рамото и го целуна по бузата.
— Обичам ви и двамата.
— Аз нищо не съм… — О’Шей се изчерви. — Е, поговори с него при оценяването на работата ми.
— Ще преразгледам мнението си — усмихна се Холис.
— Точно преди да изключа двигателите… — каза О’Шей на Холис.
— Чух.
— Какво? — попита Милс.
— Един от тях спря — отговори О’Шей. — В резервоара няма достатъчно гориво, за да си напълниш запалката.
— Е, нямаме нужда от повече гориво. Всичко е точно. — Милс бръкна под седалката си и извади найлонов плик, в който имаше черни маски, и го подаде на Бренън. — Ето, всеки трябва да си сложи една. Не говорете с екипажа, никакви имена.
Милс отиде в задната част на кабината и сложи маска на главата на Додсън. Погледна Буров и каза:
— Е, полковник, добрите спечелиха.
— Така ли? — неочаквано се разсмя Буров. — Значи ЦРУ са добрите? Дори вашите сънародници не мислят така, поне не повече, отколкото моите смятат, че КГБ са добрите. Ние двамата сме парии, господин Милс. И това ни отделя от цялото останало човечество.
— Възможно е. Радвам се, че сте научили нещо в собствената си школа. — Милс извади спринцовка от джоба си и заби иглата във врата на Буров. — Твърде много говорите. — Той нахлузи маска на главата на Буров. — Така е много по-добре.
Бренън отвори плъзгащата се врата и в запарената кабина нахлу студен въздух. Бренън скочи върху клатушкащата се палуба, Лиза, О’Шей и Холис го последваха. Милс слезе последен.
— Ще се погрижа да откарат Додсън и Буров в лекарската стая. — Той погледна нагоре към английското знаме. — Всъщност предполагах, че корабът може да се окаже английски. Не останаха толкова много от безстрашните ни съюзници в НАТО, на които можем да разчитаме.
— За тази операция, Бърт, не бих се доверил дори на съюзниците ни във Вашингтон — отбеляза Холис.
— Имаш право.
— Свободни ли сме вече, вкъщи ли сме си или не? — попита Лиза.
Холис помисли, че докато са живи, те вече никога няма да са си съвсем вкъщи и съвсем свободни.
— Съвсем наблизо сме — отговори й той.
Вратата на квартердека се отвори и на палубата излязоха шестима моряци в тъмни пуловери. Те се приближиха и огледаха с любопитство пътниците си: четирима мъже и една жена, всички с черни маски на главите. Трима от мъжете бяха в руски униформи, четвъртият носеше анцуг. Жената беше облечена в анцуг и канадка. Холис си спомни, че на борда на вертолета имаше още двама пребити мъже в безсъзнание, единият от които носеше пижама, а другият — разкъсан анцуг. Даде си сметка, че ако някой накараше моряците да определят кои са добрите и кои лошите, те вероятно щяха да направят погрешен избор.
Един от моряците посочи вертолета, сякаш го буташе напред, като явно предполагаше, че никой от тях не говори английски. Милс поклати глава, показа му два пръста и посочи машината. Шестимата моряци отидоха до вертолета и изнесоха Буров и Додсън, като ги положиха да легнат на студената влажна палуба.
Холис скочи обратно в пилотската кабина, освободи спирачките и се присъедини към Бренън, О’Шей и шестимата моряци, които бутаха машината към левия борд на кораба. Един от тях отвори преградата пред подвижния мостик. Всички тласнаха корпуса и Ми-28 се преобърна и полетя с носа надолу към развълнуваното море, докато дългата му опашка се изправи вертикално нагоре. Неволно се приближиха към перилата, наблюдавайки как вертолетът за миг се задържа на повърхността, преди морето да нахлуе през отворената му врата и да потъне с предната част надолу в черните води на залива. Опашката му сякаш им помаха за сбогом и Холис усети, че козирува: забеляза, че О’Шей направи същото.