Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Буров се забави няколко секунди, после поклати отрицателно глава.
— Жаден ли сте?
— Да. Много.
— Остана ли нещо за пиене? — попита Холис.
— Само това — отвърна Милс и му подаде една бутилка. — Коняк. Истински.
Холис взе бутилката и я поднесе към покритите със съсирена кръв устни на Буров. Очите на Буров не го изпускаха нито за миг, после устните му се разтвориха и Холис изля половината от шишето в устата му. Буров изплю съсиреци кръв, но успя да преглътне по-голямата част от коняка. Холис видя, че очите на мъжа се напълниха със сълзи, и предположи, че се дължат на паренето, предизвикано от алкохола по устните и венците му.
— Нямаме вода — каза Холис.
Буров не отговори.
— Всичко свърши, разбирате ли. — Холис сложи тапата на шишето.
Буров пак не отговори.
— След няколко минути или ще бъдете затворник на един кораб, или ще умрете във водата. Нямате друг избор.
Буров кимна.
— Молите ли се?
— Не. Никога.
— Но майка ви ви е научила как да се молите.
Буров не отговори.
— Размислете.
— Поздравявам ви. Всички. А сега, моля, ме оставете сам — каза Буров и като че ли потъна по-дълбоко в креслото си, склонил надолу глава.
Холис погледна смазаното от бой лице на Додсън и после Буров.
— Трябва да отговаряте за много неща — каза Холис на Буров. — Ще се погрижа лично да отговаряте направо пред майор Додсън като представител на всички останали пилоти. — Холис се приближи към левия страничен прозорец и погледна на югоизток.
Видя как над хоризонта се показа малко червено зарево и обагря в розова мараня кварталите на Ленинград. Но пред тях водата в залива все още тънеше в тъмнина. Той се върна обратно и седна на мястото на втория пилот.
— Аз ще го поема.
Холис погледна часовника — 7,21. Имаха около шест минути полет до мястото на срещата, но до първите слънчеви лъчи оставаха само две минути. Нямаше да стигнат до товарния кораб преди зазоряване.
О’Шей напрегнато се взираше през предното стъкло. Милс и Бренън гледаха през левите прозорци, а Лиза през десния борд. Всички оглеждаха тъмното море под себе си. Холис видя, че долу имаше светлини на кораби и маркировка на каналите, но никъде не се виждаше жълтият триъгълник от сигнални прожектори.
Постепенно пред очите на Холис цветът на водата стана по-светъл и той вече можеше да различи колебанието на повърхността й и проблясването на първите слънчеви лъчи по надигащите се вълни. „Поне видях зората, помисли той, и независимо от всичко, което може да се случи, тази зора е по-хубава от онази, която щеше да настъпи в Школата за магии.“
— Сега е седем и двадесет и седем. Летели сме десет минути, след като минахме над фара — съобщи О’Шей.
— Не го виждам — каза Лиза.
— Предполагам, че са угасили сигналните светлини — обади се Бренън. — Може би просто трябва да се приземим на някой произволен кораб. Виждате ли онзи танкер ей там? На около половин възел?
Холис виждаше обширната плоска палуба, осветена от утринната светлина. Беше много примамлива, но както и жената, която те вика от някой тъмен вход, не обещаваше сигурен пристан.
— Може да е съветски кораб или на някоя от страните от Източния блок. Не може да се определи.
— Разбрахме се, че няма да се оставим да попаднем в ръцете им — подкрепи го Милс. — Дължим го както на страната си, така и на самите себе си.
— Прави сте — кимна Бренън. — Може да е комунистически кораб. Допускам, че тук има много такива. Предпочитам да се удавя.
— Не може наистина да мислите така. Нима не предпочитате живота пред ужасната смърт в студената вода? — промълви Буров.
— Не — отговори му Лиза.
— Не искам повече да ти чувам гласа — обърна се Бренън към Буров.
Изминаха още няколко минути и цветът на небето се промени — от сивкавите багри в очакване на зората към морското синьо на светлата утрин. Холис видя тежкия похлупак от облаци, надвиснал над главите им, и мъглата, покрила залива под тях. Морски чайки и гларуси кръжаха над водата, а в далечината се виждаше стена от дъжд. Обичаен мрачен ден във Финландския залив.
— Е, сега вече сигурно трябва да е угасил сигналните светлини. Не би поел риска някой съветски кораб да забележи как на борда му се приземява вертолет на Аерофлот. И не мога да ги обвиня за това — обади се Милс.
— Но аз не виждам нито един кораб, който да ми прилича на товарен — каза Лиза. — Има няколко танкера и рибарски кораби. Малко по-рано видях и един военен кораб с оръдия на борда. Пропуснали сме го.
— Може би е все още в Ленинград и се опитва да получи разрешение за отплуване — произнесе О’Шей. — Може да се е отклонил от курса си, или пък ние да сме се отклонили от нашия. Когато се срещат вертолет, който лети във въздуха, и кораб, който плава в морето, и между тях няма радиовръзка, може да се срещнат, но може и да се разминат.