Школа за магии (Книга втора)

Холис подаде написаното на Милс, който го прочете, кимна и предаде на другите.

— Капитане — обърна се Холис към О’Шей, — идете в радиорубката и кодирайте това съобщение. Останете с радиста, докато го изпрати, и изчакайте отговора.

— Да, сър.

О’Шей взе посланието и излезе от каютата.

— Английските капитани имат ли право да женят хората на борда на кораба си? — попита Лиза и сложи ръка на рамото на Холис.

— Да, но бракът е в сила само по време на пътуването — за пръв път се усмихна Холис.

— Това е достатъчно.

Милс седна в един стол, прозя се и каза сам на себе си:

— За последните двадесет и четири часа пътувах с едно московско такси, с автобус на Аерофлот, с вертолет на Аерофлот, със ЗИЛ-6, с Понтиак Транс Ам, а сега с Божия помощ се намирам на английски търговски кораб.

Бренън извади пакет дъвки от джоба си и започна да разгъва една, после спря и се загледа в нея.

— Сет Алеви ми ги купи от Центъра за международна търговия. Странен човек беше. Винаги създаваше впечатлението, че е прекалено спокоен, сякаш мислите му са някъде другаде. Но ако се сблъскаш с него в посолството, винаги те наричаше по име и успяваше да си спомни нещо за теб, което да каже. Винаги ми е правило впечатление, че шефовете никога не говореха много ласкаво за него, но хората от охраната, морските пехотинци, секретарките и всички други имаха високо мнение за него. — Бренън върна дъвката в пакетчето и го мушна в джоба си.

Известно време никой не се обади, а след няколко минути в каютата се върна О’Шей и подаде на Холис лист хартия.

Холис го погледна и прочете на глас: