Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

Самият град постепенно си възвръщаше своя обичаен вид. Французите все още избягваха да излизат, но пруските войници гъмжаха из улиците. Впрочем офицерите от сините хусарски полкове, които нахално влачеха по паважа своите смъртоносни оръжия, не изглеждаха да хранят спрямо обикновените граждани много повече презрение, отколкото офицерите от френските стрелкови полкове, които миналата година пиеха по същите кафенета.

Имаше обаче нещо във въздуха — нещо неуловимо и непознато, една непоносима и чужда атмосфера, разляна като особен дъх — дъха на вражеската окупация. Тоя дъх изпълваше жилищата и площадите, променяше вкуса на ястията и създаваше впечатление, че човек се намира на път — твърде далече, сред някои варварски и опасни племена.

Победителите искаха пари, много пари. Населението плащаше винаги; то впрочем бе богато. Но колкото по-богат става някой нормандски търговец, толкова повече страда от каквато и да било понесена жертва — от загубването на каквато и да било частица от богатството си, преминала в други ръце.

На две-три мили от града обаче, по течението на реката, към Круасе, Диепдал или Биесар, лодкарите и рибарите често измъкваха от дъното някой труп на германец, подпухнал в униформата си, убит с нож или дори с ритник, с глава разбита от камък или блъснат във водата от някой мост. Тинята на реката погребваше в себе си тия тъмни и диви, но законни отмъщения — неизвестни геройства или безумни нападения, по-опасни от битките посред бял ден и без ореола на славата.

Омразата към чужденеца наистина въоръжава винаги няколко смелчаци, готови да умрат за една идея.

Най-сетне, тъй като нашествениците, макар и да подчиняваха града на своята непреклонна дисциплина, не бяха извършили нито един от ония ужаси, които, според мълвата, те са допускали по време на своето триумфално нашествие, хората си възвърнаха смелостта, а нуждата от търговски сделки обхвана отново сърцата на местните търговци. Някои от тях бяха свързани с големи предприятия в Хавър, който бе още в ръцете на френската армия — и те решиха да направят опит да се озоват в това пристанище, като отидат по сухо до Диеп, отгдето можеха да отплават с кораб по морето.

Използуваха влиянието на германските офицери, с които бяха завързали познанства, и получиха разрешение за отпътуване от командуващия генерал.

Една голяма пътническа кола, теглена от четири коня, бе наета за това пътуване — и след като десет души се бяха записали при кочияша, решиха да потеглят във вторник сутринта, преди разсъмване, за да се избегне каквото и да било струпване на хора.