Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Пейн закрачи към нея и докато приближаваше, реши, че Лейла най-накрая е изгубила ума си напълно.
Избраницата си тананикаше някаква песен, а тялото й се движеше в собствен ритъм. Косата й се вееше около лицето, подобно на знаме. За пръв път не я беше прибрала на кок, каквато беше традицията на Избраниците…
— Сестро моя! — заговори Лейла и спря. — Прости ми. — Лъчезарната й усмивка беше по-блестяща от жълтия цвят на робата й, а ароматът й беше по-наситен от всякога. Мирисът на канела се носеше из въздуха също като гласа й.
Пейн вдигна рамене.
— Няма за какво да ти прощавам. Песента ти наистина е ласка за ухото.
Лейла отново размаха грациозно ръце.
— Денят е прекрасен, нали?
— Така е. — Изведнъж Пейн почувства страх. — Настроението ти е значително по-добро.
— Да. — Избраницата се завъртя и направи елегантно движение с крака си, преди да подскочи във въздуха. — Денят наистина е прекрасен.
— Какво те направи така радостна?
Но Пейн вече знаеше отговора. Промяната в отношението към живота рядко е спонтанна… Обикновено имаше нужда от насърчаване.
Лейла забави танца си, а ръцете и косата й продължиха да се реят около нея, преди и те да застинат в покой.
Беше служила на някой от братята пълноценно, помисли си Пейн. Опитът й в изкуството на ерос вече не беше само теоретичен.
— Аз… — Поруменялото лице на Лейла беше изпълнено с живот.
— Не казвай нищо повече, само знай, че се радвам за теб — промърмори Пейн и това до голяма степен беше истина. Но някаква част от нея се почувства странно обезкуражена.
Сега само тя и Ноуан ли не бяха нужни никому? Така изглеждаше.
— Той ме целуна — промълви Лейла, загледана във водното огледало. — Притисна устните си към моите.
Избраницата приседна грациозно на мраморния ръб и вдигна ръка към спокойната вода. Миг по-късно Пейн се присъедини към нея, защото понякога беше добре да чувстваш нещо, каквото и да е. Дори да беше болка.
— Хареса ли ти?
Лейла се наведе напред и се взря в собственото си отражение, а русата й коса се спусна над раменете й, докато краищата не докоснаха повърхността на водата.
— Той беше… много пламенен с мен. Огънят му… ме погълна.
— Значи вече не си девствена?
— Спря, след като ме целуна. Каза, че иска да съм сигурна. — Чувствената усмивка на лицето на Лейла беше ясно отражение на страстта й. — Бях сигурна и все още съм. Също и той. Тялото му на боец беше готово за мен. Жадуваше за мен. Да бъдеш желана до такава степен беше дар отвъд всякакви измерения. Мислех… че завършването на обучението ми е единственото ми желание, но сега знам, че в Далечната страна ме чака много повече.
— С него ли? — промърмори Пейн. — Или чрез изпълняването на задълженията ти? — Лейла се намръщи, а Пейн кимна. — Мисля, че повече те е грижа за него, отколкото за позицията ти на Избраница.
Последва дълга пауза.
— Тази страст между нас със сигурност е съдбовна, не мислиш ли?
— По този въпрос нямам мнение.
Опитът й по отношение на съдбата беше свързан с един-единствен блестящ кръвожаден миг… последван от дълго бездействие. Нито едно от двете не й позволяваше да коментира страстта, за която говореше Лейла.
Или по-точно казано, от която се опияняваше.
— Съдиш ли ме? — прошепна Лейла.
Пейн вдигна очи към Избраницата и се замисли за празния храм с всички онези незаети бюра и купите, недокосвани от добре обучените ръце. Радостта на Лейла, която нямаше нищо общо с живота й на Избраница, беше още едно доказателство за неизбежния провал на плана. Което не беше лошо. Пейн се протегна и докосна рамото й.
— Ни най-малко. Наистина се радвам за теб.
Свенливата наслада на Лейла я правеше да изглежда красива и пленителна.
— Толкова се радвам, че мога да споделя всичко това с теб. На ръба съм да се пръсна и няма с кого… Наистина… Няма с кого да говоря.
— Винаги можеш да говориш с мен. — В края на краищата Лейла никога не беше осъждала мъжките й наклонности и тя с охота би й отвърнала със същото разбиране. — Ще се върнеш ли скоро пак там?
Лейла кимна.
— Каза, че мога да се върна при следващата му… Как се изрази… Свободна вечер. И ще го направя.
— Трябва да ме държиш в течение. Наистина… ще ми е интересно да разбера какво се случва с теб.
— Благодаря ти, сестро. — Лейла покри с ръката си тази на Пейн, а в очите й проблеснаха сълзи. — Толкова дълго време бях непълноценна… А исках именно това, което се случва сега. Чувствам се… жива.
— Радвам се за теб. Това е… много хубаво.
С една последна окуражаваща усмивка Пейн се надигна и се сбогува с Лейла. Докато вървеше към покоите си, установи, че болката, породила се в гърдите й, се засилва. Нямаше търпение Рот да се озове тук час по-скоро.