Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Добре. Някакви болки, за които трябва да знам?
Хекс поклати глава.
— Чувствам се по-добре. Наистина е така. Онова, от което имам нужда, са някакви дрехи… И може би още едно Първо хранене.
— Мога да ти дам медицинска униформа, която да облечеш и когато идем в къщата, ще те нахраним отново.
— Добре. Благодаря. — Хекс се изправи на крака с помощта на Джон, който задържа и хавлията, когато започна да се смъква. — Защото ще излизаме.
— Не за да се биете, нали?
Джон поклати отрицателно глава и изписа с пръсти към лекарката.
— Само ще се поразтъпчем. Кълна се.
Доктор Джейн присви очи.
— Мога да дам единствено медицинското си мнение. И то е, че ти… — Тя хвърли поглед към Хекс. — … трябва да хапнеш нещо и да останеш тук за остатъка от нощта. Но ти не си дете, така че можеш сама да решаваш. Все пак е добре да го знаеш. И ако тръгнете без Куин, двамата ще имате сериозни неприятности с Рот.
— Няма проблем за това — изписа Джон.
Не беше във възторг, че трябва да вземат с тях и бавачка, но нямаше да рискува по отношение на Хекс. Не хранеше илюзии. Всеки момент би могло да й хрумне да избяга и ако се стигнеше дотам, подкрепление нямаше да му бъде излишно.
34.
Леш се събуди в същата поза, в която беше заспал: седнал на пода в банята, с ръце, опрени в коленете, и клюмнала глава. Когато отвори очи, погледна към еректиралия си пенис. Беше сънувал Хекс, а образът й беше така ясен и усещането — така живо, че беше цяло чудо как не беше стигнал докрай в панталоните си. Отново бяха заедно в онази стая, биеха се, хапеха се и после той я беше обладал върху леглото, насилвайки я да го приеме, макар и да го мразеше. Той наистина беше влюбен в нея.
Звукът от бълбукане го накара да вдигне глава. Силиконовата кукла се връщаше в съзнание и пръстите й потрепваха, а клепачите й пърхаха като повредени щори.
Когато погледът му се спря върху сплъстената й коса и изцапаното бюстие, почувства пареща болка в слепоочията си. Нещо подобно на махмурлук, който обаче със сигурност не беше резултат от приятно прекарване. Кучката го отвращаваше. Беше се пльоснала в собствената си мръсотия. Очевидно бе повръщала и слава богу, че той беше проспал зрелището.
Отметна коса от лицето си и почувства как кучешките му зъби се удължават. Знаеше, че е време да я използва, но дявол да го вземе… Тя изглеждаше точно толкова апетитна, колкото и развалено месо.
Още вода. Този кошмар имаше нужда именно от това. Още вода и… Когато се наведе да пусне душа, тя погледна към него. От устните й се откъсна писък, който проехтя наоколо, докато ушите му не зазвънтяха като църковни камбани.
Проклетите му кучешки зъби я плашеха до смърт. Косата му отново падна върху очите, а той я отметна назад и се замисли дали да не забие зъби в гърлото й, само за да спре шума. Но нямаше начин да се докосне до нея преди да се е изкъпала… Ала тя не гледаше към устата му. Широко отворените й очи с налудничав блясък бяха заковани в челото му.
Когато косата му отново го подразни, той я отмести назад… и нещо изцапа ръката му.
Бавно погледна надолу.
Не, не идваше от русата му коса. А от кожата му!
Леш се обърна към огледалото и се чу да крещи. Отражението му беше неузнаваемо. Висящата кожа разкриваше черна слузеста плът, покриваща белите кости на черепа. С нокът провери онази част, която все още бе прикрепена на мястото си и установи, че беше хлабава. Всеки квадратен сантиметър плът по лицето му представляваше хлабаво закрепен парцал върху костите.
— Не! — изкрещя той и се опита да закрепи кожата си обратно на мястото й… Ръцете му… О, боже, не и те. От тях също се свличаха парчета плът и той дръпна ръкавите на ризата си, като му се прииска да го беше направил по-внимателно, защото епидермисът се отдели заедно с копринената тъкан.
Какво, по дяволите, ставаше с него?
Видя в огледалото, че уличницата зад гърба му се опитваше да избяга подобно на Сиси Спейсик в ролята на Кери4, само дето не беше облечена в рокля за абитуриентски бал. Усетил приток на сила, той се спусна след нея, но тялото му не се движеше с енергията и грацията, на които беше свикнал. Докато тичаше след жертвата си, той усещаше триенето на дрехите върху тялото му и можеше да си представи как всеки сантиметър от кожата му се разкъсва.
Хвана проститутката точно когато тя се добра до задната врата и започна да се бори с ключалките. Удари я в гръб и я сграбчи за косата, като дръпна главата й силно назад и я захапа здраво, засмуквайки черната й кръв. Изсмука всичко, пи от нея, докато в устата му вече нищо не проникваше и когато приключи, просто я захвърли и тя се строполи на купчина върху килима.
4
„Кери“ (1976 г.) — филм на Брайън де Палма по едноименния роман на Стивън Кинг. — Бел.ред.