Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Много добре — отговори икономът, след като прочисти гърлото си. — Уведомете ме, ако имате нужда от нещо.
И след кратък поклон той се отдалечи по коридора.
Грег затвори вратата.
— Мислех, че искаш да се махнеш от тук.
— Ами… С теб съм в безопасност, нали така? — Тя се сгуши в него и потърка гърдите му. — Просто ще остана при теб.
Доволството в гласа й го направи подозрителен.
— Изигра ли ме? За цялата тази история със секса?
Тя поклати глава, без да се поколебае.
— Не… Но все пак мисля, че беше само сън.
— Но нали каза, че наистина си правила секс.
Идеално оформените й вежди се смръщиха, като че се опитваше да види през заскрежено стъкло.
— Всичко е прекалено неясно, за да е било истина. Снощи бях изключително объркана, но на дневна светлина… ми звучи някак глупаво.
— Беше доста убедена, когато дойде тук.
Тя поклати бавно глава.
— Нищо повече от наистина жив и невероятен сън… Всъщност нищо не се е случило.
Той затърси в изражението й признаци на съмнение, но съзря само убеденост. Изведнъж тя опря ръка в слепоочието си.
— Да ти се намира аспирин?
— Главоболие ли имаш?
— Да. Току-що се появи.
Той отиде до куфара си и извади тоалетния си несесер.
— Чуй ме, склонен съм да снимаме тук, но ако решим да останем, няма връщане назад. Трябва да запълним ефирното си време, така че не можем да побегнем към Атланта след ден или два.
Честно казано, времето им вече изтичаше.
— Разбирам — рече тя и седна на леглото. — Напълно съм наясно.
Грег й подаде аспирина, а после влезе в банята и й наля чаша пода.
— Защо не се върнеш в леглото? Рано е и без съмнение Стан все още не е на себе си.
— А ти какво ще правиш? — попита тя прозявайки се, докато му подаваше блистера и празната чаша.
Той кимна към лаптопа си.
— Ще го отнеса в салона на долния етаж и ще прегледам кадрите от снощи. Записите от дистанционните камери сигурно вече са се прехвърлили.
— Остани тук — настоя тя, докато помръдваше под чаршафа идеално лакираните си пръсти на краката.
— Сигурна ли си?
Тя положи глава на възглавницата, а усмивката й разкри прекрасните й зъби… И милата страна от характера й.
— Да. Така ще спя по-добре, а и миришеш чудесно след като си си взел душ.
Боже, биваше си я. По начина, по който го гледаше от леглото, щеше да е нужна цяла армия, за да го извлекат от стаята.
— Добре. Заспивай, захарче.
Тя се усмихна на гальовното име, което й беше дал, след като за пръв път бяха правили секс.
— Ще го направя. И благодаря, че ще останеш при мен.
Тя затвори очи, а той отиде до фотьойла пред прозореца и включи лаптопа си. Записите от миникамерите, които бяха скрили в коридора, в дневната на долния етаж и в големия дъб до верандата, наистина се бяха прехвърлили.
Като се имаше предвид случилото се, той съжаляваше, че не бяха монтирали камера и в стаята на Холи. Но тъй като призраци не съществуваха, защо им беше да си правят труда? Кадрите бяха заснети, за да се създаде представа за атмосферата… И за да бъдат леко манипулирани по-късно, когато дойдеше време за духовете в къщата.
Когато започна да преглежда заснетия материал, се замисли от колко време вършеше това. Две години? И досега не беше видял или чул нещо, което да не може да бъде обяснено. В което нямаше никакъв проблем. Той не се опитваше да докаже съществуването на духове. Просто продаваше забавление.
Единственото, което бе научил за последните двайсет и четири месеца, беше, че работата си я биваше, а измамата никога не бе представлявала проблем за него. Дори се чувстваше напълно комфортно, което го правеше идеален телевизионен продуцент. За него всичко беше въпрос на цели и без значение дали ставаше дума за места, таланти, актьори, собственици на къщи или каквото и да било друго, те всички представляваха шахматни фигури, които трябваше да бъдат подредени върху игралната дъска. За да свърши добре работата си, той беше лъгал за договори, дати, звук и картина. Беше мамил, заблуждавал и заплашвал.
Беше правил фалшификати, беше извъртал факти и… Грег се намръщи и се наведе към монитора. Натисна бутона за превъртане и пусна още веднъж записа, направен в коридора. Онова, което видя, беше тъмна фигура, движеща се пред спалните им…