Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Докторът се усмихна.
— Кой си играе на психиатър?
— Обслужването на хората в магазина в продължение на десетки години те превръща в нещо като психиатър. Не всички повярваха на Рийс, когато съобщи за убийството край реката — изтъкна Мак, като размаха вилицата си. — Но аз й повярвах. Също както съм сигурен, че същата нещастна жена се е озовала в блатото. Но смятам, че Рийс не може да се справи с тази мисъл.
— Може и така да е.
— Ами ти си доктор, помогни й.
— Вие двамата сте ужасно сериозни и потайни — ухили се Линда-Гейл като допълни чашите им. — Седите тук като някакви заговорници.
— Мъжки приказки — намигна й докторът.
— Секс, спорт или коне?
Докторът се ухили и набоде палачинка.
— Как е Рийс? — попита Мак.
— По-добре от вчера — отговори келнерката, като хвърли поглед през рамо. — Да сте чули дали шерифът е идентифицирал жената?
— Днес нищо не съм чул, но е още рано. Ужасна история — отговори докторът.
— И страшна. Само си представете, че в града живее човек, който убива жени. Лосовото блато е сравнително далеч от Ейнджълс Фист, но все пак…
— Жени? — намръщи се Мак.
— Ако жената от блатото не е онази, която Рийс е видяла, значи става дума за две жени. Може един и същи човек да е убил и двете. Сериен убиец, представяте ли си.
— О, я престани, Линда-Гейл — поклати глава Мак. — Гледаш прекалено много телевизия.
— Нямаше да дават филми за убийци, ако такива хора не съществуваха, нали? Ще ти кажа и още нещо — сниши глас келнерката. — Ако Рийс не бе на пътеката в онзи ден, никой нямаше да знае за убийството. Възможно е убиецът да го е правил и преди. Казвам ви, аз ще си стоя у дома, докато го хванат.
— Това, мамка му, е друг проблем — почеса се по главата Мак. — Преди да се усетим, хората в Ейнджълс Фист ще започнат да се гледат подозрително и да се чудят дали сред тях има психопат убиец. А може някой проклет журналист да напише обвинителна статия и ще загубим туристите през летния сезон. Или някой ядосан местен ще удари две-три питиета в бара на Кланси и ще предизвика масово сбиване.
Докторът се намръщи замислено.
— Да, тук може и да си прав.
Тъй като все още разполагаше с един час преди да отвори кабинета си, докторът реши да се отбие в участъка. Дени го погледна усмихнато.
— Как си, докторе?
— Не мога да се оплача. Майка ти има ли си проблеми с глезена?
— Не. Вече тича наоколо енергично.
— Кажи й, че още е рано да тича и да танцува. Изкълчването беше лошо. Тук ли шефът?
— Не още. Идва към десет, ако не е станало нещо извънредно. Напоследък работи много. Предполагам, че вече си чул за трупа, който намериха в Лосовото блато?
— Да. Идентифицирали ли са жената?
— Засега не. Дяволска работа. Копелето явно я е оставило жива няколко седмици. Господ знае какво й е причинил през това време.
— Но дали това е жената, която Рийс е видяла?
— Ами, разбира се — озадачено отвърна Дени. — Коя друга може да е? Шерифът смята, че е същата.
— Имаш ли нещо против да погледна снимките?
— Не знам, докторе. Шерифът…
— Виждал съм трупове и преди, Дени. Може пък да я позная. Представи си, че съм я лекувал по някое време. А и Рик използва скицата ми, за да определи дали е същата жена.
— Да, предполагам, че си прав. Здрасти, Ханк — поздрави, когато диспечерът влезе в участъка.
— Нещо ново, освен лошото кафе? Здрасти, докторе.
— Ханк. Как са коленете?
— Мъчат ме, но не много.
— По-добре ще са, ако свалиш десетина килограма. Но това няма да стане, ако изядеш всички понички, които носиш в плика си.
— Човек трябва да си поддържа енергията.
— Прекаленото количество захар не е енергия — възрази лекарят, като нагласи очилата си, когато Дени излезе от кабинета на Рик с папка в ръка.
Уолъс отвори папката и стисна устни с интерес и съжаление.
— Изглежда, че и човекът, и животните са се отнесли грубо с нещастната жена.
— Пребил я е зверски. И я изнасилил — обясни Дени с мрачен поглед. — Шерифът не показа на Рийс всички снимки от местопрестъплението. Не искаше да я разстройва допълнително. Виждаш ли тук? Китките и глезените й са издрани и насинени. Връзвал я е.
— Да, виждам.
— Завлякъл я е някъде от реката. В пикап или джип, или нещо друго. Държал я е завързана и е правил с нея каквото си поиска. А после я е хвърлил в блатото. Познаваш ли я, докторе?
— Не. Мисля, че не съм я виждал. Съжалявам, Дени. Искаше ми се да помогна. Но вече е време да се погрижа за пациентите си. Ханк, внимавай с проклетите понички.
— О, докторе!
Докторът се замисли на път към дома си. За разговора си с Мак, за снимките, които току-що бе разгледал. За града и за дългото време, което бе прекарал тук. За това как винаги държеше да знае какво става наоколо.