Убийствен бизнес

— Значи можеш да играеш тенис с мен?

— Е, ъъъ, да.

— Хлапе, това едновременно е умно и тъпо. Умно, защото ти наистина ме впечатли. Но тъпо, защото никога, никога не трябва да ставаш раболепен или да целуваш задници за толкова тривиален дълг като осемнайсет стотачки. Не забравяй, ти разговаряш с човек, който преди пет години беше хлътнал с двеста милиона — така че за мен осемнайсет стотачки не са даже дребни пари. Сега си вкарай задника в тази съблекалня и после ела на корт четири. Часът ни започва да тече след три минути.

Аз се преоблякох и излязох на корта за две минути. Балантайн беше свалил костюма си и сега носеше безупречно бяла блуза Ралф Лоурен и също толкова бели тенис шорти. Застанал в средата на корта, той правеше някакви доста впечатляващи упражнения за разгряване и се наслаждаваше на факта, че всички от съседните кортове го забелязват.

— Тук насам, хлапе — извика Балантайн и ми направи знак да отида при него. — Джери ми каза, че си бил страхотен убиец на корта.

— Може би едно време. Сега съм просто среден.

— Никога не се наричай среден. Особено когато можеш да изритваш задници. Все още можеш да изритваш задници, нали, Нед?

— Ъъъ, да, предполагам.

Той ми подхвърли една топка.

— Добре, да видим как ще се опиташ да изриташ моя.

Само за пет минути ми стана дяволски ясно, че Джак Балантайн наистина играе, за да спечели. Тъй като не бях стъпвал на корта от няколко месеца — и тъй като бях някак си напрегнат, за да изляза в битка (въпреки неговото увещание да видим дали ще можеш да ми изриташ задника) — той спечели на нула и двата гейма, в които сервираше, и ме пресече по време на една напрегната игра, в която изравнява пет пъти.

Изведнъж той водеше три на нула и ме поглеждаше изпитателно през корта сякаш искаше да ми каже: Защо не опиташ да направиш нещо? Точно тогава аз изведнъж засилих играта си и започнах да го карам да тича за всяка точка. Балантайн беше класически залпов играч. Опитва се да те закове на корта още със сервиса. Ако това не успееше, той удряше навътре и тичаше към мрежата. За него една точка трябваше да бъде спечелена с няколко бързи наказателни изстрела. Като боксьор в тежка категория искаше набързо да свърши с теб. Но като повечето боксьори от тежка категория той започна да се колебае, когато беше принуден да влезе в продължителна битка. А аз му дадох тази продължителна битка — връщайки колкото може повече топки в далечните краища, принуждавайки го да тича по целия корт. Започнах да пречупвам и високата скорост на сервиса му — който, макар и изпълнен със зверска сила, нямаше нужното въртене или измамния ъгъл, който да го направи неспасяем. Това беше всичко в тениса на Балантайн — той беше силов и динамичен, но му липсваше финес. Като го карах да се движи постоянно, аз можех да се възползвам от двайсетте години разлика във възрастта ни.

Преди да се усети, аз пробих две негови сервирания, спечелих две мои и вече водех с четири на три. После дойде един напрегнат осми гейм, който Балантайн успя да спечели с късметлийски удар по мрежата при четиридесет — тридесет. Но аз продължих силно напред, спечелвайки следващия гейм на нула. И тогава Балантайн загуби самообладание — направи два двойни фала и див удар нависоко, което ме доведе до три сет пойнта. Усещайки загубата, Балантайн нито веднъж не показа страх или загриженост. Той просто удряше силно, нави три последователни аса и изравни. Тогава аз направих един неволен лош бекхенд в мрежата и прецаках играта с лош залп, който отскочи извън очертанията на корта.