Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Този здравомислещ юрист се боеше само за развлечение от „трудния пункт“, за да изпита после едно приятно вълнение; защото здравият практически усет му казваше, че ако би бил на мястото на съдията, нямаше да му обърне особено внимание. Но се страхуваше, че Босини ще бъде обявен в несъстоятелност и Соумс ще трябва накрая да плати дори съдебните разноски. А зад този осезаем страх се таеше неосезаемата беда, объркана и неясна като кошмар, на която делото беше само видимия външен израз.
Той вдигна глава при влизането на Джолиън старши и промълви:
— Как си, Джолиън? Цял век не съм те виждал. Казаха ми, че си бил в Швейцария. А нашият Босини забърка тук една каша! Знаех си, че тъй ще стане!
Той подаде книжата и погледна с мрачно безпокойство по-големия си брат.
Джолиън старши зачете мълчаливо; през това време Джеймс бе навел очи и хапеше пръсти.
Най-после Джолиън старши остави делото, което тупна леко между разните писмени показания от „Делото на покойния Бънкомб“, един от многото клонове на роднинското дърво „Файър срещу Форсайт“.
— Не разбирам — каза той — защо е дотрябвало на Соумс да вдига шум за няколкостотин лири? Мислех го за богаташ.
Дългата гневна устна на Джеймс се сви гневно; той не понасяше да нападат сина му по този начин.
— Не става дума за парите… — започна той, но щом срещна втренчения, пронизващ, безстрастен поглед на брат си, млъкна.
Настъпи мълчание.
— Дойдох за завещанието си — каза най-после Джолиън старши, като подръпваше мустаците си.
Любопитството на Джеймс се оживи изведнъж. Нищо не го съживяваше така, както едно завещание; то е върховното разпореждане със собствеността, последен опис на имуществото, последната дума, определяща стойността на човека. Той позвъни.
— Донесете завещанието на мистър Джолиън — заповяда той на разтревожения тъмнокос чиновник.
— Ще промениш ли нещо? — А в ума му се стрелна мисълта: „Дали имам и аз неговото състояние?“
Джолиън старши прибра завещанието в горния джоб на сакото си, а Джеймс кръстоса със съжаление дългите си крака.
— Казаха ми, че напоследък си направил чудесни покупки — каза той.
— Не зная откъде получаваш сведенията си — отвърна рязко Джолиън старши. — Кога ще бъде онова дело? Идущия месец? Не разбирам какво ви е прихванало? Ваша работа, то се знае; но ако питате мене, по-добре ще е да уредите въпроса без съд. Сбогом.
Ръкува се студено и си отиде.
Втренчил сивосините си очи в някакъв невидим тревожен образ, Джеймс започна отново да си хапе пръстите.
Джолиън старши занесе завещанието си в „Новото каменовъглено дружество“ и седна да го прочете в празната зала на управителния съвет. Щом видя председателя, Несменяемият Хемингс влезе с първия доклад на новия директор, но Джолиън старши така го сряза, че секретарят побърза да се оттегли със сдържано огорчение; после повика чиновника, който изготвяше книжата по прехвърляне на имоти, и така го руга, че нещастният младеж не знаеше къде да гледа.
Не можеше — дявол да го вземе! — той, Несменяемият Хемингс, да позволи на нищо и никакъв хлапак, вчера дошъл в това дружество, да си въобразява, че е кой знае какво! Несменяемият е началник тук от времето, когато хлапакът не е бил още роден; ако пък си мисли, че като си свърши работата, може да седи със скръстени ръце, то не знае кой е Хемингс (Несменяемият), и така нататък, и така нататък.
От другата страна на тапицираната със зелено сукно врата, пред дългата, покрита с кожа махагонова маса, Джолиън старши седеше с паднали до средата на носа дебели очила с рогови рамки и движеше позлатения си молив по постановленията на своето завещание.
Работата беше проста, защото завещанието не установяваше някакво досадно раздробяване на имота, нито благотворителни дарения, които разпиляват имуществото и увреждат величествения ефект на краткото съобщение, отпечатано в утринните вестници за Форсайтови, оставили след смъртта си сто хиляди лири.
Работата беше проста. На сина бяха завещани двайсет хиляди лири, а „цялото ми останало имущество — от какъвто и да е вид, движимо, недвижимо или смесено, — заедно с всички доходи, ренти, ежегодни дивиденти и лихви от него, оставям на гореспоменатата ми внучка Джун Форсайт (или на лицата, посочени под нея) в пълно пожизнено ползуване и разпореждане, без… и пр… В случай, че тя умре, завещавам гореспоменатите земни участъци, постройки, парични суми, ценни книжа, записи и прочее, които влизат в горепосочените точки, да се предадат или прехвърлят на лицето или лицата за ползуване и разпореждане (без всякакви ограничения), според както гореспоменатата Джун Форсайт, независимо от това дали се е омъжила, или не, е намерила за нужно да разпореди или непосредствено да посочи в последното си волеизявление или завещание, или в писменото нареждане, или нареждания, имащи характер на завещание или завещателно разпореждане, законно подписани и публикувани от нея. В случай че… и пр… при непроменено условие…“ и така нататък. Седем големи листа, изпълнени с кратка и проста терминология.