Чародейката

камъните.

Пернел Фламел хвана Били Хлапето за ръцете и го вдигна от земята. Младият

безсмъртен трепереше, а лицето му бе мокро. Тя прокара длани по бузите му,

оставяйки по тях черни мазки от праха на Богинята-врана, полепнал по бялата £

плът. После хвана брадичката му с една ръка и избърса петната с крайчеца на

ризата му.

– Били, не се укорявай. Не си направил нищо лошо.

– Можех да те убия.

– Но не ме уби.

– Обаче убих Мориган...

– Това не беше просто Мориган. Това бяха сестрите £, Маша и Бав. Те се

пожертваха доброволно. И накрая Мориган се пробуди: не мисля, че беше

недоволна. Те умряха заедно, като една.

– Аз действах инстинктивно – прошепна той.

Пръстите на Пернел се стегнаха около брадичката му, принуждавайки го да вдигне

поглед.

– По-късно ще скърбим за Богинята-врана. Сега трябва да почетем паметта £,

като унищожим чудовищата на острова. – Тя притисна двата метални върха от

копията обратно в дланта му. – Ще имаш нужда от тези. А сега да вървим да

събудим Ареоп-Енап.

Били посегна бързо и стисна Вълшебницата за ръката. Струйки от червеникавата

му аура се закъдриха около върховете на пръстите му.

– Кълна ти се, че ще те браня през всеки ден до края на живота ти – каза той

искрено.

– Благодаря ти, Били – отвърна тя. – Но животът ми вече се измерва не в дни, а в

часове.

– И въпреки това ще бдя над теб – каза той бързо.

Пернел Фламел се усмихна.

– Знам това.

Глава 58

– Това не би трябвало да гори, нали? – попита Уилям Шекспир, като се отдръпна

от струйката дим, издигаща се от контролното табло.

– Не, не би трябвало – изсумтя Прометей. – Така че защо не вземеш да свършиш

нещо полезно, като го угасиш?

– Как? – попита Шекспир. Започна да опипва тялото си. – Да ти изглежда, че нося

у себе си пожарогасител?

Паламед се наведе между Древния и безсмъртния, за да изтръгне един горящ

панел, и оттам блъвна огнен език, който му опърли веждите.

– Радвам се, че нямам коса – каза той весело.

Пламъците се смалиха и той надзърна вътре, доколкото можеше.

– Голяма бъркотия е – обяви. Въздухът се изпълни с мирис на карамфил и от

ръката му излетя маслиненозелен облак, който покри огъня и го потуши.

Бученето на двигателя на виманата се забави до вой.

Шекспир се озърна тревожно и дори Сен Жермен вдигна глава от бележника си.

– Всичко е наред – каза Прометей, докато двигателят подновяваше силното си

бръмчене. – Някои от тези ранни вимани могат да се поправят сами.

Жана надзърна през илюминатора без стъкло. Градът вече беше много по-близо

– кафяво петно от бедняшки квартали и тесни улички, които отстъпваха място на

широки булеварди и златни тераси, блестящите кръгове на каналите и зрелищното

изобилие от разнородни сгради. Точно пред тях, издигаща се като планина от чисто

злато в самия център на огромния град, бе Пирамидата на слънцето.