Чародейката

Джош извика тревожно и кръстоса двата меча пред лицето си. По-скоро случайно,

отколкото умишлено, успя да блокира спускащата се брадва. Тя се плъзна с писък

по мечовете, сипейки искри. Но берсеркът се наведе и мушна с ножа в лявата си

ръка право към гърдите на Джош.

Софи изпищя.

Обсидиановият нож се разпадна на прах, щом докосна керамичната броня.

Джош замахна с Кларент, одрасквайки леко берсерка. Мечът моментално

запулсира. Джош го почувства с цялото си тяло – едно-единствено тупване, като на

сърце – и в този миг разбра, че ако го нахрани с кръв, оръжието ще знае какво да

прави.

Другите двама берсерки закръжиха около Софи.

Тя си пое дълбоко дъх и изпищя.

Звукът се отрази в стените и заехтя из залата. Двамата берсерки политнаха

назад, стреснати от шума. Тя се втурна между тях и замахна наляво и надясно с

мечовете си. Пропусна единия от нападателите, но улучи другия по месестия

задник и той изрева със смесица от изненада и болка.

Джош нападна създанието пред себе си, сечейки слепешката с двата меча. По

гърба му вече шуртеше пот, а рамената започваха да го болят. Изненадан,

берсеркът отстъпи, позволявайки на Джош да се присъедини към сестра си.

– Вече не си толкова печен – каза задъхано Джош.

– Имаше късмет – изсумтя мечокът.

– О, не знам. Гърдите ти са доста накълцани, а приятелят ти там няма да може да

седне цяла седмица. А ние сме невредими.

– Не-вре-дими? – попита мечокът, хвърляйки объркан поглед към другарите си. –

Какво общо има димът с цялата работа? – Двамата берсерки поклатиха глави.

– Не сме ранени – обясни Джош.

Тримата берсерки се раздалечиха.

– Ще ви убием бързо – каза единият. – Но не сега. Сега вие трябва да... – Той

млъкна.

Софи и Джош се спогледаха.

– Трябва да...? – подкани го Софи.

– Какво трябва да направим? – попита Джош, а после осъзна, че тримата

берсерки вече не гледат към тях, а към нещо зад гърба им.

Софи и Джош се обърнаха едновременно.

По средата на стаята, върху кръга от златни и сребърни плочки, стоеше жена.

Беше слабичка, в бяла керамична броня, и държеше обкования в метал Сборник в

лявата си ръка и един златен копеш в дясната. Тя вдигна глава и погледна децата

с гранитносивите си очи. Те се сепнаха – изглеждаше им някак позната.

Жената излезе от кръга и подаде Сборника на Джош.

– Дар от Авраам Мага – каза тя. – Струва ми се, че имаш нужните страници, за да

го допълниш. – После измъкна втори копеш от ножницата му и се обърна срещу

тримата берсерки. Хората-зверове изведнъж придобиха неуверен вид.

– Кой от вас иска да умре пръв? – попита тя. – Ти ли? – Посочи към най-едрия

берсерк. – Или пък ти?... Или ти?

– Нямаме вражда с теб. Пратиха ни да убием човеците.

– Значи имате вражда с мен – отвърна тя. – Те са под моя закрила. Аз бдя над

тях.

– Коя си ти? – попитаха едновременно Джош и берсеркът.

– Аз съм Тази, която наблюдава. Аз съм Цагаглалал...